Активни са и съдебните заседатели по делото срещу Йоан Матев за убийството на Георги Игнатов в Борисовата градина, което в момента върви в Софийския градски съд. Те задълбочено слушат, водят си бележки и дори задават въпроси на свидетелите, което изключително рядко може да се види в български съд.

Случвало се е обаче заради съдебни заседатели делата да се бавят и дори да започват отначало.

Преди години

гаф на заседател

препъна делото

за убийството на

бившия премиер

Андрей Луканов. Още в началото на процеса, без да са събрани никакви доказателства, един от тримата заяви пред репортери, че е сигурен във вината на подсъдимите. Заради предубедеността му бе отстранен. Делото тръгна отначало, тъй като по закон един казус се разглежда и решава само от един и същи състав.

Заради това изискване след смъртта на заседател делото срещу Валтер Папазки за убийството на Валентин Алексиев - Лисицата тръгна отначало. Случвало се и процес да започне наново, защото съдебен заседател е заминал на работа в Германия, докато делото върви в Софийския градски съд.

Така че макар и на заседателите да се гледа като на мълчаливи наблюдатели, които понякога дори подремват, ролята им в процеса е от изключителна важност.

Те участват във всички наказателни дела на първа инстанция, когато се предвижда присъда над 5 години затвор. И винаги са мнозинство - съдия и двама заседатели, ако престъплението се наказва с решетки до 15 г., или двама съдии и трима заседатели, когато наказанието ще е над 15 г.

Без тях не може

да се прочете

присъда

Думата им тежи точно колкото на съдията. “Всички членове на състава на съда имат равен глас при решаване на въпросите по делото и решението се взема с мнозинство от гласовете. Това е и причината винаги съдебните състави да са с нечетен брой членове - трима или петима”, обяснява съдия Коев. Негов колега от Върховния касационен съд пък твърди, че винаги е спазвал правилото при решаване на делото първо на тях да дава думата и да изслуша мнението им.

Кой може да

стане съдебен

заседател?

Всеки български гражданин на възраст от 21 до 68 г., който никога през живота си не е бил осъждан, дори да е реабилитиран. Освен това да е с поне средно образование, да няма психически заболявания и да е с настоящ адрес в мястото, където е съдът, за който кандидатства.

Законът казва, че заседател не може да бъде човек, който заседава в друг съд или е общински съветник от съдебния район, за който е избран, или е в ръководството на партия, коалиция или организация с политическа цел. Той също така не бива да работи в съда, прокуратурата, следствието, МВР или в други органи от системата за национална сигурност, намиращи се в съдебния район, за който е избран.

Физическите увреждания не са пречка. Точно по тази причина незрящата заседателка Живка Павлова, която през 1977 г. завършва право, успя да осъди бившия шеф на Софийския районен съд Методи Лалов и съдийката Феня Стоянова. От 2014 до 2016 г. те не я разпределили по нито едно дело. Тази практика приключва след 9 август 2016 г., когато се променя законът и е въведено електронно разпределение и на заседателите.

“Няма пречка незрящ заседател да се явява на дела. В момента успешно практикуват няколко адвокати, които не виждат”, обясни съдия от Върховния касационен съд. Той си спомни и за магистрат от Силистра, който бил без две ръце и пишел решенията с пръстите на краката си.

Сега предстои по случая на Живка Павлова да размишляват и съдиите в Евросъда в Люксембург, след като Върховният административен съд отправи към тях запитване.

Заседателите

се избират от

общинските

съвети за 4 г.

Преди това обаче те подават автобиография, препоръки и мотивационно писмо пред комисии, които ги изслушват. Не могат да бъдат заседатели повече от два последователни мандата. След като бъдат одобрени, минават на обучителен курс в Института по правосъдие. Преди 1989 г. са били избирани от народните съвети, но с партийни препоръки.

Поради не високото заплащане обаче работата не е особено предпочитана и често с тази мисия се нагърбват безработни или млади пенсионери.

Възнаграждението се определя въз основа на действително отработените часове за деня, които съответстват на съдебното заседание. Дневната надница се равнява на една двадесет и втора от 60 на сто от основната заплата съответно на районен, окръжен или военен съдия, в зависимост от това в кой съд е заседателят. Парите обаче не могат да бъдат по-малко от 20 лв. на ден.

Не им се заплащат обаче часовете, в които са в съда, но чакат, защото няма свободни зали. Нещо, което често се случва в Софийския градски съд например. Не се плаща и времето, което отделят за запознаване с делото. А понякога то е многотомно, с множество доказателства и за прочитането му да са необходими дни.

Заседатели дори полугласно признават, че отделят не повече от 4-5 часа, за да прочетат материалите с доказателства.