Деветдесет и пет години след престъпното убийство на Тодор Александров ние сме длъжни да хвърлим по-задълбочен поглед върху неговата монолитна личност. Изследователи, публицисти и пропагандатори продължават да са покорени от титаничният размах на борбата му за освобождението на Македония. В краткия си, но наситен с митична отдаденост на националната кауза живот, той остави следи не само като революционер – деятелност, която безспорно, респектира, но и като грижовен български държавник, факт, който заслужава не по-малко внимание, отколкото революционния му гений.

Преди това ще припомним, че убийството му намери отзвук в цял свят. Освен вестниците в България и правителствени, и опозиционни, пресата в Хърватия, Румъния, Полша, Англия, Германия, Австрия, Швейцария, Франция, САЩ отдели място, за да се поклони пред паметта на този велик човек. Ето някои от оценките за него.

На 16 септември 1924 г. във в. ”Слово” проф. Никола Милев, учен, публицист, дипломат, активен деятел на ВМРО, роден в с. Мокрени, Костурско, написа:

„Извършено е едно от великите престъпления в българската история. Тодор Александров е убит. Един голям човек на нашето племе и на нашето време си отиде, последван от скръбта и сълзите на цял един народ.

Защото целият му живот бе една непрекъсната и фанатична служба на един народен идеал.

Народът в Македония, емиграцията македонска, тук в България, и далеко отвъд океана, пък и целият български народ не жалят само за трагичния край и за загубата на Тодор Александров, легендарния вожд на македонското революционно движение… фактът, че той още при живота си триумфално влезе в областта на легендата, показва колко е голямо неговото място в живота на съвременниците му…”

Енциклопедия „Британика” – Чикаго, Лондон, Торонто. 1944 г. Том I, стр. 583-584:

„Като младеж той взема участие в комитската дейност срещу Турция, ставайки един от най-прочутите водачи на българските групи в Македония. След като договорите, които приключиха Първата световна война, присъединиха неговата родна околия към Югославия, той идва в София и започва да организира старата ВМРО ( Вътрешна македонска революционна организация) срещу Югославия и Гърция. Самият Александров целеше една автономна Македония със столица Солун… Александров в продължение на много години бе некоронованият и абсолютен крал на българите македонци, които го почти боготворяха…”

Турският вестник „Джумхуриет”, цитиран от „Нувел Маседониен” на 15 X 1924 г.

„Денят в който беше направена панихидата за Т. Александров в Софийската катедрала, българската столица имаше извънредно тъжен вид. Магазините бяха затворени и на всички врати можеше да се чете: ”Траур за Тодор Александров”.

Черни знамена се развяваха навсякъде. Новината за смъртта на легендарния шеф на Македония причини голямо вълнение в цялата страна…”

***

За популяризирането на цялостното документално наследство на Тодор Александров необходимо е да отдадем заслуженото на историка Цочо Билярски, който със свои колеги още в зората на демократичните промени направи достояние за широката публика редица неизвестни дотогава, а може би и умишлено прикривани факти от легендарния му живот. Благодарение на съставените и издадени от него сборници с архивни материали, всеки, който би желал да научи повече подробности за живота му, би могъл да обогати познанията си.

Особен интерес представлява кореспонденцията на войводата с цар Фердинанд, с престолонаследника княз Борис Търновски и с министър-председателя Васил Радославов, засягаща проблеми от изключителна държавна важност.

Няколкото писма до българския монарх, внушаващи намесата му за хармонизиране на отношенията между Генералните щабове на България и Германия или за проблеми с продоволствието на войската ни по фронтовете на войната, са знаменателни. Особено впечатлява загрижеността на Тодор Александров за съдбата на мини „Перник” и „Бобов дол”, които са в процес на отдаване на концесия на германската финансова групировка ”Дисконто Гезелшафт” при неизгодни за България условия. В писмото си до цар Фердинанд от 2 декември 1916 г. Тодор Александров предупреждава:

„Ваше Величество,

Правителството приготовлява предаването на мини „Перник” на чуждестранния банков синдикат… Сега, когато всички държави тургат ръка върху частните предприятия, за да постигнат по-добри военни цели, правителството върши фатална грешка, като отстъпва едно свое държавно имущество на частни дружества. Опасявам се, че това прибързване с предаването на мината, за което за най-голямо съжаление замесват и името на Ваше Величество, може да предизвика нови вълнения, които ще се отразят върху духа на армията…

Ако се касае само за засилване на производството, което сега може силно да интересува Главното командване и правителството на нашата доблестна съюзница Германия, това може да се постигне и с милитаризирането на мината при евентуално съдействие на германски специалисти, но от името и за сметка на българската държава.

За другарите: Тодор Александров.

Наситено не с по-малка загриженост за националните ни интереси е и писмото му до княз Борис Търновски от 4 март 1918 г. То не се нуждае от тълкуване.

Ваше Царско Височество,

Исканите от съюзниците ни компенсации за Добруджа са невъзможни и крайно обезпокоителни. Начинът на водене на преговорите с Румъния и фактът, че съюзниците дружно искат да ни изнудят, са знаменателни. Само чрез енергично противодействие и с бързи и общи усилия ще може да се спаси България от грозящата я опасност и бъдещето на съюза.

Както при всички съдбоносни за Отечеството и Династията минути, тъй също и сега желаем да бъдем в услуга на Негово Величество и Ваше Царско Височество, за да допринесем каквото ни е по силите за преодоляване сегашните мъчнотии…

…

Тодор Александров

***

Деветдесет и пет години след подлото убийство на този некоронован крал на Македония почти като заповед възниква въпросът за отношението ни към историческата истина. Споровете, които се водят между София и Скопие на тази тема са абсурдни, защото са по-скоро спорове между идеолого-психологическите деформации на истината с истината. И тук е системно потъпкваният и отбягван въпрос, който най-после трябва да излезе на светло пред македонското общество. Днешната македонска интелигенция е длъжна да си зададе въпроса и да си отговори за каква истина става дума?

Покойният историк проф. Зоран Тодоровски със сборника от документи за Тодор Александров „Се за Македониja”, Скопиje, 2005 г. имаше смелостта да направи първата крачка като публикува архивните текстове в техния автентичен вид без каквото и да е редакторско вмешателство. Той за жалост, не намери кураж да направи и втората крачка и не включи в сборника документите за дейността на войводата до 1919 г. И не само това. В предговора си към труда професорът предъвква известни моменти от биографията му по познатата технология, наложена в Скопие от ЮКП, като написа: „Тодор Александров е личност коja остави длабоки траги во македонското револуционерно движенье, а уште повеке во колективната мемориja на македонскиот народ и на македонските емигрантски и бегалски маси во Бугариja…” Сравнете тези думи с цитираните по-горе оценки на проф. Никола Милев, Енциклопедия ”Британика” и в.”Джумхуриет”, веднага след убийството и ще блесне ”научната истина” която продължава да се прилага безкритично в братската страна. ”Научната истина”, в която македонистичният постулат като етно-идеологическо и политическо изобретение, трябваше да подмени ясното и просто съдържание на понятието „македонец” и „македонско”, като разпростре тази козметика и върху цялата възрожденска и революционна епоха.

Тодор Александров няма проблем със собствената си национална принадлежност, същото се отнася и за възрожденците, и за революционерите. И така ги знае целият свят, само в Скопие благодарение на десетилетното силово налагане на наукоподобните внушения продължават да говорят със заобикалки, премълчавания и чудновати тълкувания, а премълчаната или подправената фактология обслужва лъжата. Това вече е проблем, проблем и сложен психологически синдром, парализирал волята, психиката и ума на македонското общество, на повечето македонци днес. Искат ли те да са наясно със себе си, като разграничат понятието „македонец” от „македонист” или им е хубаво да продължават да бъдат повити в пелените на югокомунистическата мъгла?

Това е големият въпрос.

Ако искат, пътят до чистия извор е много кратък! /БГНЕС

————–

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.