Брутният външен дълг в края на юни 2019 г. е малко над 34 млрд. евро (57.5% от БВП), което е с 691.3 млн. евро (2.1%) повече в сравнение с края на 2018 г. (33 342.7 млн. евро, 60.4% от БВП). Това пише в официалното си съобщение БНБ.

Според централната банка дългът нараства със 144.5 млн. евро (0.4%) спрямо юни 2018 г. (33 889.5 млн. евро, 61.4% от БВП).

"В края на юни 2019 г. дългосрочните задължения са 25 712.2 млн. евро (75.5% от брутния дълг, 43.5% от БВП), като нарастват с 538.2 млн. евро (2.1%) спрямо края на 2018 г. (25 174 млн. евро, 75.5% от дълга, 45.6% от БВП).

Дългосрочният дълг намалява с 224.2 млн. евро (0.9%) спрямо юни 2018 г. (25 936.4 млн. евро, 47% от БВП). Краткосрочните задължения възлизат на 8321.8 млн. евро (24.5% от брутния дълг, 14.1% от БВП) и нарастват със 153.1 млн. евро (1.9%) спрямо края на 2018 г. (8168.7 млн. евро, 24.5% от дълга, 14.8% от БВП).

Краткосрочният външен дълг нараства с 368.8 млн. евро (4.6%) спрямо юни 2018 г. (7953 млн. евро, 14.4% от БВП)", уточняват експертите на БНБ.

От информацията на Централната банка се вижда и кои са основните причинители на отчетения общ растеж.

"Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юни 2019 г. е 5451 млн. евро (9.2% от БВП). Спрямо края на 2018 г. (5550.5 млн. евро, 10.1% от БВП) той намалява с 99.5 млн. евро (1.8%). Външните задължения на сектора се понижават със 193.7 млн. евро (3.4%) спрямо юни 2018 г. (5644.7 млн. евро, 10.2% от БВП).

Външните задължения на сектор Банки са 4500.1 млн. евро (7.6% от БВП). Те се понижават със 102.8 млн. евро (2.2%) спрямо края на 2018 г. (4602.9 млн. евро, 8.3% от БВП). Дългът на сектор Банки нараства с 85.5 млн. евро (1.9%) спрямо юни 2018 г. (4414.6 млн. евро, 8% от БВП).

Външните задължения на Други сектори (това са фирмите) са 10 862.6 млн. евро (18.4% от БВП). Те нарастват с 232.4 млн. евро (2.2%) спрямо края на 2018 г. (10 630.2 млн. евро, 19.3% от БВП).

Дългът на сектора нараства със 71.5 млн. евро (0.7%) спрямо юни 2018 г. (10 791.1 млн. евро, 19.6% от БВП). В края на юни 2019 г. вътрешнофирменото кредитиране е 13 220.4 млн. евро (22.3% от БВП), което е с 661.2 млн. евро (5.3%) повече в сравнение с края на 2018 г. (12 559.2 млн. евро, 22.8% от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране нараства със 181.3 млн. евро (1.4%) спрямо юни 2018 г. (13 039.1 млн. евро, 23.6% от БВП)", пише в анализа на БНБ.

С други думи нефинансовия сектор е основен източник за увеличаването на брутния външен дълг. При това най-голям дял за това имат външните инвеститори, които предпочитат да подкрепят дъщерните си фирми у нас с кредити, а не с капитал. Това вече се превръща в тенденция, която се подкрепя от данните за преките чуждестранни инвестиции у нас. Те показват, че капиталовите потоци към България са отрицателни (нетно капитали изтичат от страната), докато заемите от чужбина продъжават да растат. Доколко това е икономически здравословен процес всеки сам може да си отговори.

Успокоителното за момемнта е че нетният външен дълг на българската икономика продължава да е отрицателен. Както пише БНБ "нетният външен дълг в края на юни 2019 г. е отрицателен в размер на 4237.9 млн. евро (7.2% от БВП), като намалява с 223.5 млн. евро (5.6%) спрямо края на 2018 г. (отрицателна стойност от 4014.4 млн. евро, 7.3% от БВП).

Понижението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 914.7 млн. евро, 2.4%) в сравнение с нарастването на брутния външен дълг (с 691.3 млн. евро, 2.1%).

Нетният външен дълг намалява с 2603.1 млн. евро спрямо юни 2018 г. (отрицателна стойност от 1634.8 млн. евро, 3% от БВП)".

Докато това е така, може да сме спокойни за устойчивостта на Валутния борд. Но това не значи, че икономиката ни става по-конкурентноспособна. /news.bg