ЦСКА привлече 10-то си лятно попълнение в лицето на 28-годишния таран Томи Юрич.

Той се отличава със своята физика, висок е 190 см. Това издава и начина му на игра - той е типичен таран. Силният му крак е десният, но има немалко голове и с левия. Бележи често и с глава. Самият Юрич се описва така: "През цялата си кариера съм играл като номер 9. Това е позицията, която ми харесва най-много и на която съм най-ефективен. Играя доста добре с гръб към вратата, така че мога да включвам своите съотборници в атаката. Това ми е работата и в националния отбор. Не мисля, че притежавам качествата да съм ефективен на други позиции", казва Юрич.

Той играе във всички 3 срещи на Австралия на световното през 2018 г. В официалния сайт на ФИФА таранът е описан по следния начин: "Висок нападател, който играе с гръб към вратата, Томи Юрич се превърна в ключова фигура за Австралия. Той неизменно стартира като номер 9 - роля, която преди беше заемана от Тим Кейхил. Юрич притежава способността да задържа топката, не му липсват качества и увереност. Донякъде напомня за стила на игра на Марк Видука. Юрич реализира 5 гола в световните квалификации, включително два ключови срещу Саудитска Арабия".

Големият проблем на нападателя през част от кариера та му са били контузиите. Неведнъж е имал болки в адукторите, a в престоя си Люцерн (2016-2019) е късал мускул и е страдал от травма на коляното. Именно здравословните проблеми са ограничили възможността му да играе по-редовно и в известна степен са спънали развитието му.

Юрич има интересна история, като е роден в Австралия. Баща му е босненец, който живее в Хърватия, след което емигрира в държавата континент. Майка му е хърватка. Заради това и нападателят притежава паспорт от европейската страна, така че не заема квота извън ЕС. Юрич говори свободно хърватски и английски, така че няма да има проблем с комуникацията в ЦСКА. За последно на "Армията" играха хървати през 2014/15 г. -Тончи Кукоч и Марин Оршулич.

"Когато съм в Хърватска, се чувствам като австралиец. Когато съм в Сидни, се чувствам като хърватин. Аз съм гражданин на света, но в Австралия заобичах футбола", казва Юрич. Когато е на 10, баща му подхвърля реплика, която го мотивира да се занимава професионално: "Синко, искаш ли някой ден 50 000 зрители да ти скандират името?". Юрич стъпва за първи път в Хърватска чак на 15 години и баща му го урежда на проби в Динамо Загреб. "Бързо си пролича, че съм далеч от нужното ниво като качество и физическа подготовка", споделя Юрич.

Той обаче се завръща в Хърватска. "Година по-късно, когато бях на 16, баща ми ме попита: "Вярваш ли, че можеш да станеш професионален футболист?". Аз му отговорих типично по балкански: "Разбира се". "Тогава се връщаме в Хърватска", каза ми той. И точно това се случи", разказва нападателят.

Юрич прекарва 5 години в Хърватска, където играе за по-скромни отбори, но не успява да се наложи като твърд титуляр. В крайна сметка решава да смени средата и през февруари 2012-а се връща в Австралия - в Аделаида Юнайтед. На 28 юни 2013 г. получава и първата си повиквателна за националния отбор на Австралия. Обаждат му се по телефона, а таранът първо затваря, защото си мисли, че някой си прави майтап с него. Когато разбира, че намеренията на щаба са сериозни, той се ентусиазира: "Помислих си за Тими Кейхил, който шие гол след гол за Австралия. Помислих си и за Марк Видука, който също като мен имаше хърватски корени. Представих си как Видука носи екипа на Австралия в зелено и златисто с номер 9. Мамка му, щях да стана част от всичко това", разказва Юрич.

Впоследствие той ще запише 41 мача и 8 гола за Австралия, като сред жертвите му е Германия за Купата на конфедерациите през 2017-а. Заради контузии обаче таранът няма повиквателна през 2019-а. Сега е амбициран да се върне в селекцията, тъй като през септември стартират световните квалификации. /topsport.bg