21 септември 2019 г. 19:07 ч.
:: Анализи и Коментари
последна актуализация: 21.9.2019 г. 19:06:05 ч.
Още снимки:
test

Индия може да преразгледа ядрената си доктрина. Каква е заплахата за света?

23.08.2019 14.08

Министърът на отбраната Радж Сингх заяви в четвъртък, че Индия може да преразгледа съдържащия се в ядрената й доктрина ангажимент да не използва първа ядрени оръжия. Изявлението прозвуча на фона на засилени търкания със съседен Пакистан, който също притежава ядрен арсенал.

Ситуацията по границата с Пакистан се изостри, след като Индия отне автономията на щата Джаму и Кашмир с предимно мюсюлманско население.

Неотдавна министърът на отбраната бе потвърдил, че Индия държи на дългогодишните си ангажименти да не употребява първа ядрени оръжия в случай на военен конфликт. По-късно обаче той се запита колко може трае този ангажимент. И заяви пред журналисти, че Индия спазва все така строго ядрената си доктрина, но в бъдеще това ще зависи от ситуацията.

Той отправи сигнал, че ангажиментът Индия да не използва първа ядрени оръжия не е нито абсолютен, нито перманентен - подразбиране, че в случай на конфликт нищо не би накарало Индия да го следва и занапред.

Сингх говори на ядрения полигон Покхран, където Индия осъществи доста на брой ядрени тестове през 90-те. Това според експерти кара думите му да звучат особено тежко и при все че министърът само набеляза намерения за преразглеждане на доктрината, мнозина се замислиха сериозно за положението в региона.

Той повтори същото в официалния си акаунт в Туитър, а индийската правителствена осведомителна агенция цитира министъра в емисията си. Прочее, изявлението на Сингх може да се разглежда като официална позиция на страната.

Индийските власти виждат сигурността застрашена от ескалацията на конфликта със съседен Пакистан. Хиляди жители на индийската част от Кашмир са останали без връзка с външния свят - телефонните линии са прекъснати, а интернет не работи. В провинцията е обявен комендантски час.

Властите в Пакистан неведнъж са заявявали, че се страхуват от етнически прочиствания сред пакистанците, живеещи в зоната на конфликта. Армията е в повишена бойна готовност.

За каква доктрина става дума?

В разгара на студената война САЩ, Съветският съюз, Франция и Великобритания си оставяха правото първи да използват своя ядрен потенциал, в случай че конфликтът ескалира.

Имаше два класически сценария за първи ядрен удар:

1. Страната, заплашена от поражение на бойното поле, ще употреби ядрени оръжия с тактическа цел, за да избегне поражение.

2. Една от страните ще нанесе превантивен удар, ако има основания да смята, че се подготвя такъв удар срещу нея. Превантивният удар трябва да цели унищожаване на по-голямата част от ядрения потенциал на противника.

Обявила се за ядрена държава след успешни опити през 1998 г., Индия от самото начало отхвърли идеята за ядрен конфликт. Тя заяви, че формира собствени ядрени сили само за евентуален удар на възмездието, следователно може да се ограничи с по-скромен арсенал.

По онова време Китай вече бе предложил доктрината за отказ от първи ядрен удар; Индия подкрепи тази инициатива.

След първите си опити през 1964 г. Китай заяви, че никога и в никакъв случай няма да използва ядрени оръжия пръв.

Иронията е, че Индия, изпитвала винаги страх от доминиращото положение на Китай в региона, не повярва докрай в добрите намерения на Пекин и тъкмо затова взе да развива ядрения си потенциал.

Индия и Китай са всъщност единствените ядрени сили, поели ангажимент за ядрено ненападение. Преди време Северна Корея също заявяваше, че следва подобна доктрина, но после предупреди, че при нахлуване на САЩ и Южна Корея ще употреби ядрени оръжия.

Най-близкият и най-проблемният съсед на Индия - Пакистан, винаги си е запазвал правото пръв да нанесе ядрен удар.

Какви заплахи очертава индийското изявление?

Според експертни оценки Индия притежава в момента около сто ядрени заряда, намиращи се в бойна готовност, и може да изготви доста бързо още толкова от готови комплектовъчни възли.

Освен това Индия разполага днес с голям запас от балистични и крилати ракети, впечатляващ арсенал от прецизни боеприпаси, няколко сателита за космически снимки и широки възможности за вътрешно и външно разузнаване.

Индия инвестира също така средства за развитие на собствена противоракетна система и купи скъпоструващи системи за ПРО от Русия и Израел.

С други думи, Индия е добре въоръжена и готова да се откаже от политиката за ненападение.

При това положение, смятат анализатори, за спусък може да послужи само политиката на Исламабад - и днес всички погледи са устремени към Пакистан и по-нататъшните му стъпки.

"Светът трябва сериозно да разгледа въпроса доколко е безопасен ядреният арсенал на Индия, контролирана от фашисткото, расистко правителство на (Нарендра) Моди, върл привърженик на идеята за ядрено превъзходство. Това е проблем, засягащ не само региона, но и целия свят", написа в Туитър премиерът на Пакистан Имран Хан.

Засега нито твърдата риторика на Пакистан към Делхи, нито ескалацията в Кашмир може да станат повод за ядрен удар. Страните живеят в конфликт вече десетилетия и криво-ляво контролират ситуацията.

Експертите се опасяват от друго: многократно нарасналите възможности на Индия наред с напълно явната й готовност да се брани с всякакви средства ще накарат Пакистан да увеличава ядрения си потенциал.

Затова в крайна сметка светът ще получи регион с оръжейна надпревара и с пръст върху ядреното копче. /БТА

Днес+

Коментирай статията


Последни от Анализ
18:33
Пламен Димитров: Кинжален удар с дронове в най-уязвимото място на Саудитска Арабия
17:58
Проф. Нидал Шабан: В България със сигурност има ГМО-царевица
10:35
Кои са най-добрите държави за пенсиониране през 2019-а?
19 септември 2019 г.
17:54
ОИСР: Броят на бежанците в света намалява, трудовите мигранти растат
16:48
От кого да защитим нашия "европейски начин на живот" - от мигрантите или от популистите?
16:36
На испанците до гуша им е дошло от нови и нови избори
16:28
Въпреки че Тръмп говори за военната мощ на САЩ, стои настрана от международни конфликти
13:48
ОИСР прогнозира най-слабия ръст на световната икономика от финансовата криза
11:16
Депонирането на отпадъци не е най - доброто решение, смятат еколози
18 септември 2019 г.
14:47
България сред топ 10 на държавите с най-много студенти в британските университети
17 септември 2019 г.
19:28
Защо сега беше най-неподходящият момент за шок в цените на петрола?
10:56
Бени или Бенямин – решаващ вот в Израел
16 септември 2019 г.
19:46
След атаката в Саудитска Арабия: Ще поскъпнат ли горивата по родните бензиностанции?
17:25
Институт за сигурност: Москва подкрепя национализма на Балканите, за да запази статуквото
14 септември 2019 г.
15:57
САЩ губи 5G съревнованието с Китай
13:42
Иван Николов: Добросъседството. Кой пречи?
13 септември 2019 г.
16:15
Януш Бугайски: Конфликтът Русия-Китай е изгоден на Запада
16:06
Енергийната индустрия в Абу Даби: “Демонът-петрол“ и изменението на климата
10:44
България и Македония най-свободни икономически на Балканите
10:40
По 60 аборта се извършват всеки ден в България
12 септември 2019 г.
17:29
Проучване: Скок на психичните разстройства заради мръсния въздух и температурните колебания
14:42
Тротинетките!, или как държавата генерално се размина с хората
14:16
Тероризмът се загнезди в Централна Азия
11 септември 2019 г.
14:56
Ще се откаже ли Меркел от емблематичната си позиция за нулев дефицит?
13:44
Днешната демонстрация в Барселона - тест за каталунските сепаратисти

Най-четени от Анализ

Избор на редактора