Кастрацията има своята практика в историята още от времето на Ориента и ислямския свят, където харемите са били пазени от евнуси, кастрирани като гаранция, че няма да са заплаха за жените на султана. В Средновековна Европа млади и бедни момчета са били кастрирани, за да се запазят недоразвити гласните им струни и да бъдат певци на църковните хорове. Третият Райх е оставил в историята на Германия не само кастрацията на роми и евреи в концлагерите, но и отвъд това – според Закона за чистотата на расата режимът на Хитлер кастрира по хирургичен път повече от 160 хил. чистокръвни германци, с физически и психически недостатъци. В днешно време тя се прилага като наказание в два американски щата като принудителна мярка от съда при тежки сексуални престъпления.

Химическата кастрация, която се предлага да бъде въведена и в България след поредното жестоко престъпление със 7-годишното момиченце в село Сотиря, има своето приложение в редица държави, в това число и европейски. Тя е въведена като мярка в някои щати в Америка, в Русия, Израел, Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея, Аржентина, Великобритания, Германия, Португалия, Полша, Молдова, Естония, в Турция, Индия, Индонезия, а от юли и в Украйна. Полша е единствената страна членка на Европейския съюз, в която химическата кастрация също е принудителна, но само в случаи на престъпления срещу малолетни под 15 години.

Първата употреба на химическа кастрация, която е вид хормонална терапия с цел намаляване на либидото и сексуалната активност, е през 1944 г. В медицината тя се прилага и при метастазирал рак на простатата. Адвокатът по медицинско право Мария Шаркова заяви, че исторически медикаментозната кастрация е започнала в Щатите и докато хирургическата е необратима, то химическата не е. „Интересно ми беше да разбера, че в САЩ има все още два щата – Калифорния и Тексас, където хирургическата кастрация е разрешена. Там са и най-много проучванията за ефекта от химическата кастрация“, обясни Шаркова.

В повечето държави особено в Западна Европа мярката се въвежда като доброволна – най-често като алтернатива на затвора или като вариант за намаляване на наказанието или за предсрочно освобождаване.

Между три и пет години продължава терапията, която представлява инжектирането на лекарства, потискащи функцията на половите жлези.

Според адвокат Шаркова трябва да се обмисли и как ще се контролира инжектирането на медикаментите, ако бъде въведена и прилагана химическата кастрация у нас. Тъй като това е продължителна продедура, ако тя се извършва извън затвора, е важно да се знае как ще се осигури спазването на режима за приемането на лекарствата, посочи тя.

Адвокатът по медицинско право подчерта, че химическата кастрация само потиска либидото, но не лекува престъпния нагон на извършителите на тежки сексуални престъпления. „Нямаме гаранция, че тази агресия, която е била натрупана няма да бъде насочена в друга посока. С тези медикаменти ние нямаме гаранция, че този човек ще се поправи като престъпник и дори няма да стане по-жесток“, коментира Мария Шаркова.

Има доказателства, че подобна стъпка не променя мотива на такива хора да извършват тежки престъпление, смята обаче сексологът доц. д-р Румен Бостанджиев. „Поредната популистка стъпка. Абсолютно некомпетентно искане, защото се правят невежи аналогии между доста по-сложен феномен, който мотивира определени хора да извършват сексуални престъпления и нивата на тестостерон в организма“, коментира той.

Сексологът е категоричен, че става въпрос за неефективна стъпка, защото няма как с химическа кастрация да се промени девиантното поведение на хора, които се нуждаят от друг вид помощ. „Съзнанието на човек се определя от много по-сложни фактори, отколкото нивата на един хормон“, коментира Румен Бостанджиев.

Д-р Бостанджиев обясни, че химическата кастрация води до хипогонадизъм или хронично намаляване на производството на тестостерон в мъжкия организъм с всички произтичащи от това метаболитни промени. Бързоразвиващи се съдови изменения, водещи до ранна смърт – това по думите на специалиста предизвиква химическата кастрация.

И адвокат Мария Шаркова смята, че е трудно намирането на баланса между правата на човека, когато говорим за кастрацията като мярка срещу сексуални престъпници и справедливостта за жертвите на тежки посегателства. „Този диалог винаги и много тежък – всеки човек има права, които трябва да бъдат защитени. Когато има принуда върху него, тя трябва да е въведена след решение на съда и обективен процес“, коментира тя. Според юриста е нужен сериозна дискусия, а не истерия и кампанийност по този въпрос.

По думите й химическата кастрация е мярка, която трябва да бъде много добре обмислена и да се прилага в краен случай след извършване на сериозни медицински, психологически и психиатрични експертизи, а не на общо основание.