Феминистките атаки срещу известни личности от световния шоубизнес продължават. Миналата седмица под ударите на кампанията #metoo попадна големият оперен певец, един от "тримата тенори" Пласидо Доминго. Някакви жени го обвиняват в сексуален тормоз с повече от 30-годишна давност, като същите (с изключение на Патриша Улф) дори не са застанали с лицата и имената си зад тези твърдения.

Така именитият испанец се нареди до цяла плеяда от талантливи творци, превърнати в мишена на "войните за социална справедливост". Ален Делон, Майкъл Дъглас, Морган Фрийман, Кевин Спейси, Стивън Сегал, Дъстин Хофман (дали не пропускам някого?)... Първите резултати от кампанията срещу Доминго са вече налице - Филаделфийската филхармония и операта на Сан Франциско обявиха, че отменят негови планирани участия, гастролът му в Метрополитън опера в Ню Йорк също е под въпрос. Операта на Лос Анджелис, където е генерален директор от 2003 г. насам, пък започва разследване.

До какво ще доведе това разследване? Най-вероятно до нищо. Още не е ясно дали анонимните доноси срещу певеца са подкрепени с полицейски доклади, но за сметка на това вече две български оперни прими (великата Райна Кабаиванска и Соня Йончева, работили с Доминго в различни периоди от кариерата му) излязоха в негова защита, наричайки го "джентълмен". Тук, разбира се, има и един деликатен нюанс - това, което нормалните жени определят като кавалерство, феминистките го наричат "сексизъм", а понякога дори и "сексуален тормоз". Да не забравяме превърналата се в класика ситуация, при която мъж отваря вратата на жена, а тя го нарича "мъжка шовинистична свиня".

Още по-забавно е как тези жени обвиняват Доминго, че им отправял неприлични предложения. Че това си е направо комплимент! По-добре ли щеше да бъде в разцвета на младините им никой да не ги отразява? Да се оплакваш, че Пласидо Доминго ти говори мръсотии, при положение, че в същия момент милиони жени по света дават мило и драго Пласидо Доминго да им говори мръсотии, е... нямам думи. И как да повярваяме, че световноизвестен певец ще тръгне да насилва жени при наличието на групита*, от които трудно може да се отърве?

Кампанията срещу големи имена в изкуството и в частност срещу Пласидо Доминго има няколко аспекта. Първият вече го описах - става дума за оспорване на естествените, природни закони, обуславящи отношенията между мъжете и жените и опити за скопяване на белия, хетеросексуален мъж. Е, да, Морган Фрийман не е бял, но той е от "старата школа", утвърдил се като голям артист много преди налагането на "политическата коректност" в Холивуд и, респективно, не е склонен да приглася на прогресивистите. А Кевин Спейски, който е хем гей, хем до неотдавна поддръжник на "политическата коректност", се превърна в пример за това как революцията изяжда своите деца.

Тази истерия обаче далеч надхвърля темата за това докъде се простира допустимото поведение и откъде започва сексуалния тормоз. Свидетели сме на културен погром, който вече нанася щети върху нашата цивилизация. Обвиненията срещу Кевин Спейси отпаднаха, но той не бе реабилитиран като творец - помним заличаването му по сталинистки образец от филма "Всичките пари на света". Политкоректните хунвейбини в момента провеждат втора версия на "Културната революция", при която стойностното изкуство се потъпква в полза на "идеологически правилното" изкуство. Дали пък и Пласидо Доминго не е набелязан заради неслучилото се съвместно участие с Кончита Вурст през 2015 г.?

Когато говорим за обвинения със задна дата, е редно и да сравним медийния контекст между миналото и днес. Ако жените, които днес обвиняват Доминго в сексуален тормоз, се бяха обадили през 80-те години на миналия век, това нямаше да има същия медиен ефект, както сега. Да, и тогава имаше радио, телевизия и преса, но нямаше интернет, нямаше социални мрежи и, най-важното, аудиторията имаше респект към авторитети. Докато сега, в днешната информационна джунгла, всеки е (квази)авторитет, всеки има мнение и всякакви позиции намират място под слънцето. Дали ако #metoo беше стартирала през 80-те години, щеше да има сегашния отзвук? Едва ли.

И най-накрая трябва да обърнем внимание и на обществената атмосфера по времето, когато Доминго и обвиняващите го жени са се засекли професионално. През 80-те години също имаше законодателство срещу сексуалния тормоз на работното място, но нямаше политическа коректност и мъжът можеше спокойно да се отнася с жената като с жена (т.е. да я ухажва, без да се притеснява, че това ще бъде използвано срещу него с користни и/или имиджови цели). Оттогава насетне обаче нещата (поне в САЩ и Канада) се промениха сериозно. През 90-те години ситуацията беше все още нормална, като активизмът се ограничаваше само да парира истинските злоупотреби. През първото десетилетие на новия век вече започнаха да се случват някои странности (необосновани обвинения в сексуален тормоз), които караха работодателите да бъдат не само нащрек, а и в някаква степен параноични, но това се случваше основно с цел получаване на парични обезщетения. Докато в днешно време се атакуват кариери, градени с години, съсипват се репутации, дискредитират се личности с огромна популярност и още по-голям принос към изкуството.

Всичко това е и смешно, и страшно. Смешно, защото някак си не звучи сериозно. Ако Доминго наистина е наранил някоя жена, тя е в правото си да подаде сигнал за наказателно преследване - и тогава, и сега. Но това няма нищо общо с медийната истерия, която очевидно се прави с друга цел - не постигане на справедливост или възмездие, а стъпкване в калта на един гений. И страшното е, защото това стъпкване вече започва да се случва.

Нелепо кудкудякане срещу велик тенор, което обаче заплашва да срине кариерата му. Ще позволим ли това да се случи?

*групи (groupie - en.) е жена, която търси сексуални отношения с певци и музиканти, именно защото са певци и музиканти. Нейната цел е да натрупа на сметката си колкото се може повече и по-известни имена от музикалния бизнес.
Димитър Петров, news.bg