Гражданите чакат новия облик на квартала и жилищата си, но кой и защо ги бави?

Квартал „Дружба“ е един от най-необлагородените до този момент квартали на София, чието развитие жителите му очакват от години, но то уви, така и не се случва.

Вместо това напоследък се забелязват притеснители сигнали, че кметският синдром „Младост“ е на път да се случи и в „Дружба“. Неотдавнашните скандали в кметството на община „Младост“, които разтресоха страната, показаха, че в общинските администрации има възможност за умишлено създаване на незаконни пречки пред инвеститорите, както и необосновано забавяне на строителна документация.

Става ясно, че такава политика е предприел и кметът на район „Искър“ – Ивайло Цеков, който явно демонстрира тенденциозно отношение към инвеститорите с именно тези прийоми, които са присъщи на всякакви други структури, но не и на общинска администрация.

По всичко изглежда, че строителството е новата „свещена крава“ за общинските служители, тъй като отрасълът бележи 4% ръст в България през 2018 година и остава основен двигател на нашата икономика с 16% дял от БВП на страната.

За всички е ясно, че строителството е изключително важен за икономиката ни сектор и неслучайно премиерът Бойко Борисов неведнъж е изразявал подкрепата си за строителния бизнес.

Но за съжаление тази подкрепа не се забелязва на всички институционални нива. Някои общински служители вместо да помислят как да подпомогнат развитието на отрасъла, което пряко ще повлияе и на жизнения стандарт на гражданите, по-скоро се съсредоточават върху тънки сметки как да извият ръцете на строителите с едни или други, уж „законни“ хватки.

Точно такава тенденция се забелязва и в община „Искър“, където съмнителните амбиции на кмета на района Ивайло Цеков стопират всякакви новаторски идеи за развитието на „Дружба“.

Въпросът е защо това се допуска и какви са подбудите за това? Възможно ли е тенденциозното забавяне на строителна документация и други хитри общински механизми за спиране на инвестициите да превърнат квартала в следващия, чийто кмет ще се окаже в новините с пачки в кашони и белязани пари?

Но по-важният въпрос е докога обществото ще търпи подобни кметове, добрали се до власт, да се разпореждат като чорбаджии с обществените въпроси и местния бизнес? /БГНЕС

——

Павел Цанков, публицист