Проф. Христина Вучева: Непрекъснато се търсят измислени недостатъци на еврото

Избрано 19.08.2019 14:58

„Защо България иска еврото, а Полша не”. Под това заглавие немски икономически седмичник публикува някакви разсъждения, които несправедливо и невярно засягат страната ни.

Статията е публикувана от „Дойче Веле“ с коментар на още едно немско издание. От написаното се вижда как големите страни се опитват да оправдават вътрешните си неразбирателства в еврозоната като се насочват към страни като нашата, за да подсилят някое възможно петно върху еврото. Използват се отделни факти, показват ги превратно и неточно, с единствената цел да докажат как еврото е загубило притегателната си сила и то е търсено днес само от няколко страни, които били бедни. Посочват се България, Хърватия и Румъния, но подробните разсъждения са само за нашата страна. Разсъжденията показват непознаване както на смисъла и съдържанието и предназначението на валутния съюз така и нашите особености, развитието ни и постигнати резултати.

С едва прикрито задоволство авторите твърдят, че еврото било атрактивно, но само за по-слабо развити страни като България. Следват многобройни неточности. Според авторите, известен западен дипломат бил казал, че няма как да допуснат България в ERM2, защото това автоматично я прави член на банковия съюз. На този дипломат трябва някой да му прочете:

договора за членство в Европейския съюз;
известния документ на ЕЦБ, наричан често резолюция, който определя правилата за ERM2;
европейското споразумение от 2011 г. за банковия съюз.
Така ще разбере, че автоматично присъединяване към банковия съюз съществува, но се отнася за членове на еврозоната, а не за участниците във валутния механизъм. Ще му стане ясно, че всяка страна, подписала договора за членство в ЕС, е длъжна да отправи искане за включване в европейския валутен механизъм (ERM2), за да стабилизира плаващия валутен курс, който се предполага, че използва в момента на подписване на договора. Тя трябва да остане поне две години в този механизъм, за да „успокои” валутния си курс, преди да бъде въведено еврото. Следователно, България е трябвало да се включи във валутния механизъм веднага след 2007 г.

През 2017 г. тези особености бяха пояснявани във връзка с други неточности по същия въпрос, често споменавани от заместник-председателя на ЕК Валдис Домбровскис. Принуден да признае, че няма специални изисквания за присъединяване към валутния механизъм, Домбровскис намери друго препятствие – имали сме нисък доход на човек от населението и трябва да поработим за това преди да искаме участие във валутния механизъм. По този повод български анализатори публикуваха данните за нивото на тези доходи на страните, приети в ERM2 веднага след подписване на договора за присъединяване. Видя се, че балтийските страни не са били с висок доход през 2004 г., когато са приети в ERM2.

В навечерието на българското председателство на ЕС у нас се проведе конференция посветена на тази тема с участие на европейски депутати, на представители на ЕК, на българския министър-председател и българския министър на финансите. Бяха направени изявления и от двамата, че страната ни ще отправи писмо до ЕЦБ за присъединяване към валутния механизъм. За съжаление, тази позиция имаше живот само около два часа. В края на конференцията Бойко Борисов обясни, че се налага уточнение и ние трябва предварително да заявим план за присъединяване към банковия съюз. Това беше осъществено през юли 2018 г. като страната ни представи подробен план за действие за присъединяване към банковия съюз. Към днешна дата този план е изпълнен. Проверката на ЕЦБ относно състоянието на избрани шест банки също приключи без да се открият отклонения от изискванията. Вероятно поради очакваните промени в състава на европейските органи, нищо не последва от всичко това. В този случай вината е на българското правителство и на БНБ, които не се одързостиха да настояват за върховенството на законите и правилата в ЕС и да отправят официално искане за присъединяване към ERM2. Наскоро така е направила Хърватия и няма да е чудно, ако тя изпревари България при включването в ERM2.

Нека се върнем към публикацията на „Виртшафтсвохе“.

„Избуяващата корупция в България” увеличавала недоверието към страната и към финансовата система. Това твърдение е несъотносимо към нашия стремеж за изпълнение на договорните ни задължения към ЕС. Постоянното изтъкване на този факт, към който ние проявяваме също нетърпимост и критичност, не трябва да бъде обяснение на отказа на някои европейски страни да признаят правото на България да участва във валутния механизъм. Подобни твърдения могат да поддържат само тези, които не познават валутния борд като паричен механизъм, с който нашата страна работи от 22 години и стремежа ни да преминем от него към еврото. Това е най-добрият начин за предпазване от възможно развихряне на неблагоприятни процеси с много опасни последици. Експертите на ЕК успяха да разберат това и през последните месеци подкрепят желанието на България да се включи в ERM2 – нещо, което учудва авторите на въпросната статия.

Особено недостоверно звучи твърдението за недоверие към нашата финансова система. Нека погледнем официалните данни на европейската статистика. От всички 28 страни от ЕС, 24 са с много по-лоши резултати по един от основните критерии за финансова стабилност – отношението на държавния дълг към БВП. В България това отношение е 22 %, а в другите страни – повече от 100%. Трябва да се знае, че българският народ буквално изгладува тази финансова стабилност през последните 25 години, като приложи такова ограничение на разходи за пенсии и социални плащания, което нито една европейска страна не е прилагала досега.

Във въпросната статия постоянно се повтаря, че интересът към еврото на България, Румъния и Хърватия не се споделя от останалите. Засега вън от еврозоната са осем страни. Известно е, че Дания и Швеция отдавна са получили разрешение да не се занимават с този въпрос. Заслужава внимание обаче един факт, който се отминава, или пък не се знае. Дания, след като е отказала да приеме еврото по волята на своя народ, е останала участник в ERM2. Това означава, че тя работи с фиксиран валутен курс, а не с плаващ. Това има много съществено значение за общото икономическо поведение и състояние на тази страна. Този икономически резултат искаме да имаме и ние като се включим във валутния механизъм с настоящия фиксиран курс към еврото и останем с него дотогава, докато бъдем приети в еврозоната. Това е възможно да се осъществи и след повече от две години, както вече се е случвало, например с балтийските страни.

Според авторите на статията Полша, Унгария и Чехия не се интересуват от еврото, защото нямали интерес към „инструменти за преразпределение” и не искали да плащат чужди дългове. Това твърдение дори не заслужава да се коментира, защото показва пълно пренебрежение към първоначалната аура на възникването на ЕС, на неговия смисъл и съдържание, така както са го виждали неговите създатели в далечната 1957 г., когато са решили европейското знаме да има небесен цвят, а златните звезди да са 12, колкото са светите апостоли и вратите към небесния Йерусалим.

Отбелязаната от авторите на статията гнусливост на Полша, Унгария и Чехия от преразпределение на доходи и средства не се вижда, нито заявява, когато става дума за пари от еврофондове.

Може да се твърди, че в еврозоната съществува яснота при отговорностите свързани с внасяне на суми за различните защитни механизми, така че раздухването на страхове за плащане на чужди дългове поне за сега няма опора нито в законодателството, нито в прилагането му.

Още по-странно е твърдението, че България искала да бъде в еврозоната, защото знаела, че ще бъде в групата на получаващите, а не на плащащите. Подобно твърдение е вярно за позициите на много от страните при разпределение на еврофондовете, но е далеч от реалността за плащанията, които страните в еврозоната дължат.

След 2000 г. се твърдеше, че общата европейска валута е невъзможен проект и след една-две години тя ще се самоликвидира. Още по-активни станаха отрицателите на еврото в периода след 2009 г. и особено след дълговата криза от 2010 г. След 2012 г. настъпи затишие, а икономическите показатели за ЕС се стабилизираха.

Както се вижда сега се започва нова атака. Този път се прилага друга схема – само бедняците искат да са част от еврозоната, следователно тя не е добро решение. Това е елементарно и лишено от смисъл твърдение, което няма да бъде от полза на авторите му. Реалните икономически процеси ще продължат да доказват силата на паричния механизъм на Европейския съюз Общата европейска валута притежава някои от предимствата на фиксираните валутни курсове, осигурили в периода 1945-1971 г. благоденствието на Европа и света. Ето защо България иска да дочака своето приемане в еврозоната със своя фиксиран курс към еврото като част от валутния механизъм ERM2. Това е една от много съществените предпоставки страната ни да може да осъществява реформи, които ще й осигурят нарастване на доходите и необходимото качество на живот за хората.

Може да се съжалява, че през последните години, откакто влиянието на писанията в интернет са от решаващо значение за формиране на убежденията по един или друг важен за хората въпрос, публикациите и анализите за емисионната роля на ЕЦБ и на централните банки на страните-членки почти ги няма. Това създава твърде едностранчива представа за еврото и за целия европейски паричен механизъм. Изписаха се много страници и редове за т.н. количествени улеснения на ЕЦБ, но това не е същината на важния въпрос за паричната емисия и паричния механизъм, а по-скоро използването му за макроикономически цели. Съществуването от 20 години на ЕЦБ и общата за страните-членки парична политика продължава да смущава много анализатори, които все още не разбират, че това е реалност, която работи и то твърде добре, както се видя след 2008 г. Общата валута и общата парична политика са напълно възможни без да е нужно това да се съчетава с обща фискална политика, която правилно остава в рамките на решенията на правителствата и парламентите на отделните страни. Вместо да се осмислят тези достижения на еврозоната, непрекъснато се търсят измислени недостатъци на еврото, какъвто е и случаят с въпроса защо само бедняците искат еврото. /БГНЕС

———————————

Христина Вучева е доктор по икономика и професор по финанси. Тя е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител. Проф. Вучева е бивш министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995 г./ Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911