Лято е и ако не сме на плажа, то мислите ни често са насочени към неговите примамващи пясъци и кристалната морска вода. Представяме си блаженството да заровим пръсти в пясъка и усетим топлината му, но даваме ли си сметка откъде са се взели безбройните му частици?

Оказва се, че отговорът не е един.

В морето и океана непрестанно се вливат води от реките, които носят камъни и пясък, образуван от разпадането на тези камъни. С течение на милиони години те се натрошават на по-малки частици под действието на водата, вятъра, агресивните процеси на замразяване и размразяване. Това е процесът на ерозия.

С времето речната вода внася тези частици в морето, където разпадането им продължава, поради силата на вълните, приливите и отливите.

Така, пясъкът на континенталните плажове се състои главно от кварцови частици (светлият пясък, леко оцветен от железни съединения), фелдшпат (който дава по-тъмно, оранжево оцветяване на пясъка) и слюда.

Тропическите острови са бедни на кварц и техните плажове имат причудливи цветове. Белите им пясъци са съставени основно от черупките и скелетите на корали, миди и едноклетъчни микроорганизми, които също притежават черупки и се наричат фораминифери. Такива плажове има Хавай.

Един от най-необичайните плажове - Папаколеа, също принадлежи на Хавай. Другото му име е Зеленият плаж и това се дължи на особения зелен цвят на неговия пясък. Той е бил създаден при вулканична дейност, която обичайно води до образуването на черни плажове, но под действието на ерозията зеленият минерал оливин се е отделил от останалите вулканични фрагменти и е дал специфичния цвят на Папаколеа.

Друг необичаен цвят е розовият. Плажове с такъв цвят има на Бермудите. Техният пясък е изграден от черупките на фораминиферите от вида Homotrema rubrum, които са червени.

Неясен остава произходът на пустинните пясъци. За тях се подозира, че се дължат на промени в климата в миналото (Сахара) или че ветрове са донесли пясъците от големи реки (Намиб). /lifestyle.bg