Растенията и защо не бива да ги докосваме
Любопитно 14.08.2019 12:16
Въпреки че не си личи на пръв поглед, растенията усещат, когато ги докосваме. В отговор на нашето докосване, те често също се движат или отделят специални химични вещества.
Когато растенията се движат, те обаче го правят толкова бавно, че не се забелязва от човешкото око. Биолозите наричат този техен рефлекс тигмоморфогенеза (thigmomorphogenesis), което на гръцки се превежда като "докосване, което създава нова форма".
Това е механичен отговор и не става въпрос за координирано действие, но е ясно, че растението отказва да бъде пипано и действа, като движи листата или клоните си в обратна посока. Цветето, което най-лесно демонстрира този рефлексен акт, е мимозата. Най-вече защото реагира с по-висока скорост от други видове.
Скорошно проучване, публикувано в Plant Journal, заключава, че в резултат на тигмоморфогенезата, когато растението се задвижва в опитите си да отговори на приближаващата го опасност, то не само се опитва да измести листата си, но и вътре в него произвежда хормонален ефект, който влияе на гените му и инхибира растежа му.
По време на изследването е открито, че в рамките на половин час, в който се докосва дадено растение, възниква реакция, която променя до 10% от неговия геном (цялата негова наследствена информация). Освен това става ясно, че многократното пипане ограничава растежа с до 30%.
С други думи, когато докосваме растенията, те поставят на пауза своите вътрешни процеси. Въпреки че нашето намерение да почистим листата им от прах например, това може да доведе до неблагоприятен ефект върху растежа, да го забавили или да предизвиква промяна в биоритмите, заключват от Hola. /lifestyle.bg
Когато растенията се движат, те обаче го правят толкова бавно, че не се забелязва от човешкото око. Биолозите наричат този техен рефлекс тигмоморфогенеза (thigmomorphogenesis), което на гръцки се превежда като "докосване, което създава нова форма".
Това е механичен отговор и не става въпрос за координирано действие, но е ясно, че растението отказва да бъде пипано и действа, като движи листата или клоните си в обратна посока. Цветето, което най-лесно демонстрира този рефлексен акт, е мимозата. Най-вече защото реагира с по-висока скорост от други видове.
Скорошно проучване, публикувано в Plant Journal, заключава, че в резултат на тигмоморфогенезата, когато растението се задвижва в опитите си да отговори на приближаващата го опасност, то не само се опитва да измести листата си, но и вътре в него произвежда хормонален ефект, който влияе на гените му и инхибира растежа му.
По време на изследването е открито, че в рамките на половин час, в който се докосва дадено растение, възниква реакция, която променя до 10% от неговия геном (цялата негова наследствена информация). Освен това става ясно, че многократното пипане ограничава растежа с до 30%.
С други думи, когато докосваме растенията, те поставят на пауза своите вътрешни процеси. Въпреки че нашето намерение да почистим листата им от прах например, това може да доведе до неблагоприятен ефект върху растежа, да го забавили или да предизвиква промяна в биоритмите, заключват от Hola. /lifestyle.bg
CHF | 1 | 2.00269 |
GBP | 1 | 2.28725 |
RON | 10 | 3.9325 |
TRY | 100 | 5.59629 |
USD | 1 | 1.80911 |
Последни новини
- 17:36 ЕС тихо работи върху забраната за китайски вятърни турбини подобно на Huawei технологиите
- 17:33 Тежък трудов инцидент: Мъж загина в Симитли
- 17:28 Омбудсманът: Незаконно е да има такса за явяване на матура за повишаване на оценката
- 17:23 Пролетна Европа разцъфтява от горите на Шотландия до планините на Полша
- 17:11 Искрен Митев. ПП бил доволен, че не трябва да гласува за Мария Габриел да е премиер
- 17:01 Радан Кънев се извини за „сериозна фактологична грешка“ за парите от ПВУ
- 16:54 Високоскоростен влак ще повишава раждаемостта в Южна Корея
- 16:49 БДЖ и Deutsche Bahn сключиха договор за доставка на 76 модернизирани вагона (СНИМКИ)