Русия може да подкрепя антиимиграционните групи, но това няма да има значение за геополитическите сили в Европа.

В медиите има няколко истории, които твърдят, че Русия финансира антиимиграционни групи в Европа. През уикенда „Ню Йорк таймс“ публикува история, в която подробно описва как руските пари подкрепят антиимигрантските сили в Швеция, която е приела повече бежанци на глава от населението, отколкото всяка друга страна в Европа. Историята свърза тези групи и с други антиимигрантски организации в Европа и САЩ. Идеята, че Русия подкрепя подобни групи, особено в Европа, не е нова. В миналото е обвинявана в подкрепа на подобни организации Австрия, Италия и други страни. Въпросът е дали е истина и какъв ефект ще има това.

При оценяването на тези истории е важно да се помни, че руснаците смятат Съединените щати за отговорни за така наречените цветни революции в бившите държави на Съветския съюз, които доведоха до инсталирането на проамерикански правителства в периферията около Русия. (Също така си струва да се отбележи, че върховният чиновник в Пекин по въпросите на Хонконг заяви, че последните протести там носят „очевидни характеристики на цветна революция“). Руснаците бяха особено разтревожени при украинското въстание през 2014 г., предвид географското значение на Украйна за Русия. САЩ открито подкрепиха революцията там. Заместник-секретарят по европейските въпроси раздаде бисквитки на демонстрантите в Киев. Възможно е също да има по-малко видима подкрепа, но така или иначе, САЩ не скриха, че искат да видят замяна на това, което те определят като репресивни режими, от либерални демокрации, ориентирани встрани от Русия.

Русия отхвърли западното представяне на движението като спонтанно въстание на украинския народ, и въпреки че трябваше да отговори, нямаше много възможности. Използването на военна сила за блокиране на новото правителство в Киев би било твърде трудно и рисковано. Обявяването на Крим за част от Русия и опитът за сепаратистки възход в Източна Украйна не бяха достатъчни, за да бъде свален новият режим. Тя прибягна до стратегия за дестабилизация.

Русия има дълга традиция на подобни операции, връщайки се обратно към основаването на Съветския съюз. Болшевиките създадоха специално име за такива операции: агитпроп – комбинация от агитация и пропаганда. Агитпроп надхвърли просто подкрепата на комунистическите партии по целия свят. Той е предназначен да отслаби противниците чрез създаване на размирици, издигащи се от левицата, и объркване и разсеяност в останалата част от нацията. Цялата концепция в крайна сметка се сля с операциите на руската разузнавателна служба, която беше натоварена, както са много служби, както да събира разузнавателна информация, така и да оформя общественото мнение във всички кътчета на обществото – от интелигенцията до работническата класа. С течение на времето целта на тези операции беше повече да дестабилизира геополитическите съперници, отколкото да разпалят революция.

Един пример за такава кампания за дестабилизация беше съветската подкрепа за елементи на новата европейска левица през 1980 г. Тези групи си сътрудничиха с други подкрепяни от Съветите групи, по-специално палестински организации като Народния фронт за освобождение на Палестина и Организацията на Абу Нидал. Те извършвали атаки във Франция, Германия, Италия, Австрия и други страни. Кампанията продължи няколко години и дори включваше отвличането и убийствата на шефа на логистиката на НАТО (за отбелязване е, че Владимир Путин беше в Източна Германия през този период, работещ за КГБ, въпреки че не е ясно дали е работил с тези групи).

Най-интересното при тези атаки е, че те не постигат стратегическа цел. Със сигурност имаше огромен страх и несигурност, а неспособността на правителствата да спрат атаките повдигна въпроси относно тяхната компетентност. Но нито едно правителство не падна, чувството за несигурност не се превърна в парализа и в крайна сметка Съветският съюз се разпадна така или иначе. Никога не стана ясно какво искат Съветите. Те може би биха искали членовете на НАТО за поискат да напуснат алианса, но като цяло това беше просто дразнене, а не значително предизвикателство.

Това важи за много съветски кампании. По време на Корейската война Съветите проведоха дезинформационна кампания, целяща да убеди света, че САЩ водят бактериологична война. Те несъмнено се надяваха, че това ще предизвика достатъчно противопоставяне на конфликта, за да парализира операциите в САЩ. Но единствените, които вярваха в дезинформацията, бяха хората, които искаха да повярват в нея: тези от крайната левица. Усилията не се отразиха на войната, освен че раздразниха Съединените щати и дадоха на симпатизанти на комунистите тема за разговор.

Целта на тези кампании е да ограничат способността на дадена страна да действа чрез укрепване на група, която би могла да наруши значително политическия живот. Но да се правят малки и разрушителни фракции достатъчно важни, за да бъдат разрушителни, е трудно. Съединените щати се опитаха да създадат опозиционни сили в Куба през 60-те години, но не успяха да съберат достатъчно подкрепа за противодействие на властта на Фидел Кастро. В Полша организацията „Солидарност“ постигна успех в противодействието на комунистическите сили, но не заради подкрепата на САЩ.

Подкрепата на Русия за антиимиграционните групи в Европа е подобна на случая с Полша. Антимиграционните групи възникнаха не заради руска кампания, а защото противопоставяне на имиграцията вече съществува в тези страни. Така също стори и подкрепата за имиграцията. Идеята зад агитпропа и свързаните с това концепции е, че на места, където вече съществува значителна подкрепа за две диаметрално противоположни движения, по-слабите трябва да бъдат засилени и озлоблението между тях да се увеличи, като се насърчава взаимната демонизация и действия, които вбиват клин в обществото до степен на парализиране състояние.

По отношение на имиграцията съществено разделение по този въпрос вече съществува както в Европа, така и в САЩ. Нито една от страните в дебата не се нуждае от външна подкрепа, въпреки че външен фактор със сигурност би могъл да увеличи степента на порочна реторика и действия на една страна срещу другата. В противен случай гражданският спор може да се превърне в грозен с някакво външно насърчение.

Но какво биха искали да спечелят руснаците, извършвайки подобни операции? Крайната цел на агитпропа е да отслаби държавата, за да не може вече да действа вътре или извън страната. Това със сигурност не се е случило в Швеция. Нито се е случило в някоя европейска държава, поне не в по-голяма степен, отколкото би се случило без руска помощ. Това е проблемът с агитпропа. Ако изберете проблем, при който външните пари и помощ са от решаващо значение, вероятно той не е проблем, който ще развълнува обществото, независимо от финансирането. Ако изберете проблем, за който външната поддръжка не е необходима, възможността ви да го контролирате е ограничена.

През 80-те години на миналия век съветска кампания за убийства, отвличания и бомбени атентати силно разтревожи Европа, но нямаше стратегически ефект. През 50-те години на миналия век американска кампания за разделяне на европейските профсъюзи от комунистите не постигна нищо. Идеята, че няколко милиона долара могат да генерират гражданска война в държава от десетки милиони, е съмнителна. Можете да раздразните обществото и да създадете значителни неприятности, но яко държавата вече не залита, не можете да постигнете стратегическа цел.

Не се съмнявам, че руснаците подкрепят европейската десница. И не се съмнявам, че европейската десница с радост приема парите. Руските оперативни лица вероятно докладват на началниците си, че работата им причинява всички неприятности по отношение на имиграцията. И техните началници вероятно им вярват. Но те не създадоха антиимигрантското движение и те не са причината за неговия растеж. Всъщност те създават повече неприятности, отколкото съществуваха преди. Но те по никакъв начин не променят съотношението на силите. /БГНЕС

——————————————————

Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“.