В днешното ежедневие често нямаме лукса да сме заети само с една конкретна задача. Свикването с този начин на живот в един момент ни води до извода, че сме станали царе на мултитаксинга. Но това усещане може да се окаже доста измамно.

За първи път терминът multitasking се използва през 60-те години, за да се опише представянето на компютър, който съществено се различава от машините, с които сме свикнали да боравим. При него възможността да изпълнява две задачи едновременно си е истинско постижение.

Но да не забравяме, че човешкият мозък не е машина, а нашето внимание е ограничен ресурс, който просто понякога не стига за всичко, което искаме да свършим. Според някои психолози, вниманието е като прожектор - може да бъде насочено само в една посока в конкретно време.

Нашият основен фокус - това, на което обръщаме основно внимание, е като светъл лъч в тъмнината на всичко, случващо се около нас. Може да се определи и като увеличителна леща, която насочваме към конкретни детайли, на които искаме да акцентираме от общата картина.

Можем и да разширим обсега на вниманието, но няма как да го разширяваме и стесняваме постоянно. Ние получаваме огромно количество информация от всичките си сетива, на само малка част от нея се обработва съзнателно от мозъка ни.

Способността да филтрираме нужната от ненужната информация ни е необходима за справяне с цялата информация, която е около нас. Но заради нея можем да изпуснем важни детайли, които буквално са под носа ни.

Така ставаме жертва на неволната слепота. Този термин се използва от психолозите за описване на невъзможността човек да възприеме неочаквани символи и стимули, като за причина се смята дефицит на вниманието.

Така стигаме до ситуация, в която имаме конкретна задача, върху чието изпълнение сме се концентрирали. Докато се стараем да я завършим правилно, има голяма възможност да изпуснем важни подробности, които са извън нашия център на внимание, пише BBC.

Просто той не е достатъчно широк, за да побере целия поток на информация. И това се превръща в основен проблем на мултитаскинга. Можем да прехвърляме вниманието си от една задача на друга, но когато то е насочено в различни посоки, изпускаме всичко, което е по средата.

И така стигаме до извода, че ако вършим няколко неща едновременно, те винаги ще бъдат с по-ниско качество в сравнение с друга ситуация, в която първо приключваме с едната задача, а после се захващаме със следващата.

Все пак, можем да вършим две неща едновременно, но само ако те са свързани с две различни области в мозъка ни - като това да четем книга и да слушаме музика.

Но да говорим по телефона, дори с hands-free, докато караме, не е никак добра идея. Причината е, че по време на говоренето ние се опитваме да визуализираме думите си и създаваме въображаеми образи пред себе си.

А това става с помощта на същите ресурси, които са ни необходими, за да бъдем концентрирани в шофирането. С този пример се доказва, че мултитаскингът ни прави не само неефективни, но в някои случаи дори и опасни. /lifestyle.bg