14 грама червено месо дневно, за да спасим планетата

Наука 10.08.2019 18:38

Един килограм говеждо се равнява на шофиране 250 км и горене на 100-ватова крушка 20 дни без прекъсване

Който яде месо, руши планетата. Това става ясно от последните доклади, изготвени независимо един от друг от учени от Световния климатичен съвет, от Германия и от Великобритания.

Един от най-големите замърсители с въглероден двуокис в света е производството на месо за храна. Най-опасно за околната среда е говеждото, но и свинското, и пилешкото замърсяват десетки пъти повече природата, отколкото зърнените храни и плодовете и зеленчуците.

Според специалистите, ако искаме да спрем глобалното затопляне, няма да е достатъчно само да се откажем от употребата на бензинови и дизелови автомобили и да намалим полетите, а трябва основно да преосмислим и начина си на хранене - крайно необходимо е да намалим драстично консумацията на месо. 14 грама червено месо дневно е максимумът, който би трябвало да изяжда един човек, за да не нарушава баланса в природата. За сравнение едно кюфте тежи 80 грама. Това означава, че трябва да ограничим консумацията на месо до едно кюфте седмично.

Или до една

пържола на две

седмици

Германия вече реагира на последните данни с дискусия дали да не промени ДДС върху месото, продавано в страната, като го вдигне от 7 на 19%. Парите от по-високия данък пък според предложението на Германския съюз за защита на животните ще отиват за подобряване на условията на отглеждане на кравите, прасетата и кокошките.

Най-големият враг на климата е производството на говеждо. Това се дължи не само на популярния факт, че кравите изпускат огромни количества вредни газове, но предимно най-вече на производството на фураж, нужен за отглеждането им.

За да има достатъчно земя, която да се засява с фураж за животни, се изсичат огромни територии гори. Развъждането на добитък е една от основните причини за обезлесяването и според Организацията за прехрана и земеделие (FAO) към ООН. От 1990 г. насам около 90% от горите, които се изсичат в Амазония, са предназначени за пасища или за отглеждане на фураж. В Австралия

91% от всички

изсичани в

продължение

на 20 г. гори са

превърнати в

пасища Прекомерното използване за пасища на плодородна земя пък я превръща в пустиня. Над 50% от ерозията на почвите в световен мащаб се причинява от добитъка, а това довежда до превръщането на земите в пустиня.

Годишно около 75 милиарда тона плодороден хумусен пласт ерозира заради лошото стопанисване, промените в климата и прекомерната паша на добитъка. Само в САЩ около 54% от пасищата се изтощават от прекомерна паша, което води до загуба на 100 тона хумус на хектар земя годишно. През 2010 година много страни, сред които Ирак, Китай, Чад, Австралия и Монголия, съобщиха за сериозна суша, като свръхпашата на добитъка влоши още повече условията.

Животновъдството и неговите вторични продукти са отговорни за най-малко 51% от общия обем парникови газове.

За производството на 1 килограм говеждо се харчи еквивалентът на 12 кг СО2.

Свинското пък

е причина за

производството

на 4 кг СО2, пилешкото също замърсява с толкова. За сравнение - един килограм картофи е виновник за само 0,4 кг емисии СО2.

Българинът се храни много по-екологично от германеца например. Докато един германец поглъща средно по 60,15 кг годишно, от които 16% са говеждо, българинът изяжда наполовина по-малко месо – 34 кг годишно, като само 1 кг от него е телешко или говеждо месо.

Един килограм говеждо се равнява на шофиране 250 км и горене на 100-ватова крушка 20 дни без прекъсване. Емисиите от основания на месо начин на хранене се равняват на тези от шофиране на кола 4758 км - това е 17 пъти повече от емисиите от органично веганско хранене, които се равняват само на 281 км. С други думи, органичното веганско хранене произвежда 94% по-малко емисии от храненето, основано на месо.

Според учените, ако се откажем изцяло от месото и млякото и преминем на веганско хранене, ще имаме нужда само от една четвърт от земята, която в момента използваме за производство на храна и въпреки това човечеството няма да гладува.

Изследване на университета в Оксфорд пък смята, че отказът от месо и мляко ще ограничи аграрните площи с цели 75% - тоест ще спасим територия, равна на САЩ, Китай, ЕС и Австралия заедно.

Месото и млякото дават само 37% от нужните калории на човека, но за производството на протеини използваме най-много площи – 83 на сто от земеделските земи. Не само земята страда от свръхпроизводството на месо за храна. От всички сектори месната индустрия е най-големият източник на замърсяване на водата. Прекомерни и нерегулирани животински отпадъци, химически торове, пестициди, антибиотици и други, свързани с добитъка замърсители, затлачват водните пътища.

Един човек

използва до

15 000 л вода на

ден за хранене,

основано на месо, което е 15 пъти повече от водата, която би използвал един веган. Нужни са до 200 000 л вода, за да се произведе 1 кг говеждо, но само 2000 л, за да се произведе 1 кг соя, 900 л за 1 кг жито и 650 л за 1 кг царевица.

Веганското хранене – тоест хранене без животински продукти като месо, мляко, яйца, има по-благотворно влияние на околната среда, отколкото покупката на електроавтомобил.

Разбира се, да се очаква, че човечеството ще премине изцяло на веганско хранене, е утопия. Но учените не поставят чак толкова високи изисквания. Достатъчно е според тях да се замени само 50% от продукцията на месо и мляко с растителна и това ще предизвика две трети от ефекта, който бихме имали, ако всички станем вегани. Те съветват хората не да стават вегани за една нощ, а поне да променят малко начина си на хранене, като намалят възможно най-много консумацията на месо. Дори това усилие според тях ще окаже забележим благотворен ефект върху климата.

За един месоядец са нужни 2 хектара земя

- Над 65% от инфекциозните болести по хората се предават от животни. Мръсните и нехуманни условия във фермите за животни стават развъдник на смъртоносни бактерии и вируси като тези, причиняващи птичи и свински грип.

- Животновъдният сектор е най-големият източник на замърсяване, което причинява цъфтеж на токсични водорасли и изчерпване на кислорода, водещо до океански “мъртви зони”, които не могат да поддържат никакъв воден живот.

- Една ферма за животни произвежда повече отпадъци и замърсяване от целия град Хюстън, Тексас, САЩ.

- За един месоядец са нужни 2 хектара земя, за да го поддържат. Но същите 2 хектара могат да поддържат здравословния начин на живот на 80 вегани.

- В момента 80% от гладуващите деца живеят в страни, които изнасят хранителни култури основно за храна на фермерски животни.

- Ако цялата обработваема земя се превърне в органична растителна земеделска земя, не само, че хората ще бъдат изцяло нахранени, но и ще се абсорбират 40% от всички парникови газове в атмосферата.

Рязко скача нивото на живак в рибите заради промените в климата

Климатичните промени и прекомерният риболов повишават нивата на токсичния живак в сьомгата, рибите треска и тон, сочи изследване на Харвардския университет, цитирано от сп. “Нейчър”. Това може да доведе до неврологични смущения при деца и бебета, чиито майки са консумирали рибни продукти през бременността.

За приблизително три десетилетия концентрацията на метилживак - органично съединение, способно да причини сериозни поражения върху мозъка и нервната система, се е повишила с 27% при треската и с 23% при рибата тон, обитаващи залива на Мейн в Атлантическия океан, съобщават авторите на изследването.

“Метилживакът е особено вреден по време на третото тримесечие от бременността, когато мозъкът се развива най-бързо, както и за малките деца”, казва Елис Съндърланд от изследователския екип на Харвардския университет.

На бременните жени отдавна се препоръчва

да избягват консумацията

на риба меч и акула

заради повишените нива на живак. Треската обаче е сред рибите, които здравните власти на САЩ препоръчват като източник на хранителни вещества и протеини, подпомагащи развитието на децата.

“Проучването ни не цели да накара всеки, запознал се с него, да спре да консумира морски продукти, които по принцип са здравословна и питателна храна. Искахме да покажем на хората, че климатичните промени могат да оказват пряко въздействие върху храната и съответно върху здравето ни”, отбелязва Съндърланд.

Затоплените морета повишават енергийните нужди на дребните риби, в резултат на което те поглъщат повече плячка, съдържаща метилживак. На свой ред те биват поглъщани от рибата тон и по този начин увеличават съдържанието на органичното съединение в нея.

По данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) глобалната консумация на риба почти се е удвоила от 60-те години на миналия век. И все пак новите открития не означават, че трябва да спрем да ядем риба, а че

просто не трябва да я

консумираме всеки ден

“Вместо да изберем да спрем да ядем риба, трябва да намерим начини да спрем океаните да се затоплят”, твърдят учени. Според тях това проучване ни е още едно напомняне за сложните връзки между различни видове, с които си взаимодействаме пряко и косвено.

“Промените в климата ще изострят човешкото излагане на живак чрез морски дарове, така че за да защитим екосистемите и човешкото здраве, трябва да регулираме както живачните емисии, така и парниковите газове”, казва Елис Съндърланд, /24chasa.bg
CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827