Ниските цени на петрола вредят на икономиката на Русия повече, отколкото санкциите, смятат от Международния валутен фонд.

Санкциите, наложени от САЩ от западните държави, са забавили растежа на икономиката със средно 0,2 процентни пункта между 2014 и 2018 г., или един трилион рубли ($15 милиарда). От друга страна, сривът на петрола е понижил растежа на брутния вътрешен продукт със средно 0,65 процентни пункта ($48,75 милиарда) годишно за същия период, сочат данните на МВФ.

Рестриктивната монетарна политика и строгата фискална такава са забавили растежа с още 0,2 пр. п и 0,1 пр. п съответно.

За периода между 2014 и 2018 г. БВП на Русия е нараснал с едва 2,5 процента. При липсата на санкции този растеж щеше да е 3,5%, а ако всички изброени по-горе фактори не бяха налице, експанзията щеше да е 5,9%.

Руските анализатори обаче смятат, че санкциите са нанесли по-тежки щети. "По наше мнение, ефектът на санкциите е по-голям: средно по 0,3-0,4 пр. п. годишно, или около 1,5 пр. п за целия период", казва Евсей Гурвич, директор на Economic Expert Group.

Наталия Акиндинова, диркетор на Higher School of Economics Center of Development Institute, посочва, че първоначално санкциите са имали най-голям ефект върху растежа на руската икономика, но постепенно страната се е адаптирала.

Междувременно излседване на Gaidar Institute for Economic Policy, цитирано от ТАСС, показва, че 20 процента от руснаците се страхуват за работното си място. Проучаването е извършено през 2018 г. Най-големи опасения имат тези, които имат по-ниска квалификация.

Проучването показва още, че пазарът на труда в Русия се е свил с 800 000 души за година до края на март 2019 г. Общият брой на руснаците в работоспособна възраст е 75 милиона. /money.bg