На всеки се случва понякога да забрави бурканче със сладко в хладилника или пък хлябът да се окаже покрит със зеленикава плесен, точно когато гладът е най-силен. Изкушението просто да изгребем една лъжичка от сладкото и да я изхвърлим или да изрежем мухлясалата коричка на хляба, е много голямо. Особено, ако сме от хората, които мразят да изхвърлят храна и живеят със съзнание за глада в по-бедните държави. Но дали това е безопасно?

Да, наистина пеницилинът, спасил милиони души, се произвежда от вид плесен, но това означава ли, че всички са полезни? Краткият отговор е - не.

И не просто, че не са полезни за здравето ни, ако решим да ги консумираме, плесените са дори опасни. Те произвеждат микотоксини, като добре известния афлатоксин, който засяга житните култури и ядките. Борбата с него и контрола над количеството му в храните продължава в цял свят. Афлатоксинът е опасен канцероген и се произвежда от плесенната гъбичка Аспергилус. Токсинът уврежда особено много черния дроб, като в дългосрочен план може да доведе до цироза и рак на този орган. Когато селскостопанските животни са хранени със заразен фураж, токсинът се пренася в млякото, яйцата и месото и след това - на нашата трапеза.

Плесените всъщност са вид гъби, което означава, че на повърхността виждаме само размножителните им органи, носещи спори. Във вътрешността на субстрата, върху който растат - в хляба, сладкото или плода - се разполага невидимата част от гъбата, а именно нейният мицел. А той произвежда токсини. Храните с високо съдържание на вода са по-тежко засегнати, тъй като токсинът успява да достигне до по-голяма част от обема.

И така, изрязването или изгребването на видимо плесенясалата част определено не означава, че остатъкът от хранителния продукт е чист и безопасен. Напротив, за предпочитане е да изхвърлим развалената храна и ако това предизвиква тъжни чувства в нас, да се постараем да не забравяме продуктите за дълго, за да не позволим развитието на плесента. /lifestyle.bg