Американците свикнаха да се тревожат за мощта на Китай. Но може би е време да започнат да се притесняват за безсилието ?, пише The Wall Street Journal.

По принцип се твърди, че централните банки имат заслуга за подкрепа на икономиката и предотвратяването на големи проблеми - като кризата от преди десетилетие. Сега Федералният резерв отново намали лихвата, за да предотврати следващо забавяне на икономиката.

Но през цялото време Китай има доста по-голяма роля: когато растежът на икономиката се забавяше, Пекин започваше да харчи за пътища, летища и строителство на жилища. Средстваха подкрепяха компании и техните служители по цял свят.

И сега, притеснително, това тайно оръжие явно губи мощта си.

Азиатският гигант се бори със структурно забавяне. Нещо повече, данните показват, че икономическият растеж не се пренася отвъд границите толкова ефективно, колкото и преди.

Китай наскоро отчете най-бавния си растеж от 1992 г. насам. Ефектът е видим. Търговията вече играе ролята на воденичен камък за американската икономика, сочат данните за второто тримесечие.

В еврозоната услугите остават устойчиви, но производствената активност - която разчита далеч повече на износа - пада до най-ниското си ниво от седем години насам.

А това не е проблем, който ще изчезне скоро, дори и разговорите между САЩ и Китай да дадат резултат.

Проблемите на Поднебесната империя предшестват с много митата на президента Доналд Тръмп. Поддържането на невероятно висок растеж година след година - до ниво, до което страната почти настига развития свят в областта на технологията - винаги е голям риск. Ситуацията стана още по-опасна заради опитите на Пекин да намали огромната планина дългове.

Последното забавяне не даде на политиците друг шанс: те трябваше да рестартират фискалната си политика. Пакетът стимули, пуснат в края на миналата година, достигна 5,6 процента от китайския брутен вътрешен продукт. Това е около наполовина от впечатляващата програма за 4 трилиона юана ($580 милиарда), пусната след 2008 г., но подобна на стимулите от 2015 г., които бяха около 5,4% от БВП.

Икономиката обаче реагира бавно. Част от проблема е, че централното правителство не иска да се намесва твърде много. То избегна натрупването на твърде много дълг и сложи приоритет върху намаляването на данъци, а не върху директното създаване на работни места.

Основното притеснение за останалата част от света е, че делът на тези стимули, който достига други страни, се свива.

Бхану Бавея, икономист в UBS, отдавна предупреждава, че съоношението на ръст на световния внос към ръста на БВП намалява до нивата от преди 1980 г. - до толкова, че успехът на една страна не носи ползи за търговските ? партньори толкова, колкото преди. Глобализацията върви назад и това прави хало ефекта на китайския растеж.

Между 2011 и 2018 г. всеки допълнителен процентен пункт към световния растеж на икономиката подкрепяше вноса с 1,4 процента, сочат данни на UBS. Те се сравняват с 2,2% за периода на бърза глобализация междъу 1986 и 2008 г., през които години Китай се изправяше като глобална икономическа суперсила.

Съотношението продължава да намалява: през последните 12 месеца то е 0,6%.

Отчасти, това се дължи на шистовата революция, която направи САЩ далеч по-малко зависима от чуждестранен внос на петрол. Има и други причини, като например умората на производителите от дългите вериги за доставки и преместването им по-близо до потребителите.

Но склонността на Китай за внос също намалява през последните 15 години, тъй като местното производство става все по-сложно и страната има по-малка нужда от чуждестранна стомана и машини.

Без огромния износ към Китай, не е ясно къде западните икономики ще намерят следващия си източник на икономическо търсене. /money.bg