ЦСКА е в третия предварителен кръг на Лига Европа и това е най-важното за отбора в момента. Клубът има своята харизма в международните мачове. Така е било в миналото, така е сега, така ще бъде и занапред. Успехът в Хърватия е голям и не трябва да бъде неглижиран. Да се говори само за късмет при дузпите и вяла игра от "червените" в атака не е сериозна. Във футбола има тактика - офанзивна или дефанзивна. Е, колкото и да ни говореше Люпко Петрович на пресконференцията преди мача в Осиек, че ЦСКА ще атакува и ще търси нова победа, на всички ни беше ясно, че ще заложи на футболисти с повече дефанзивни функции. Легендата е цар с тази тактика и тя отново му донесе успех. А при дузпите не е само до късмет. Черниаскус спаси майсторски една, Бодуров показа на всички как трябва да се изпълнява удар от бялата точка. Пак по думите на Люпко - какво да тренираш дузпи, това или го можеш, или не.

В Осиек имаше футболна война. Тя започна още в София, след феноменалния гол на Евандро и успеха на ЦСКА с 1:0. Младият наставник на хърватите Дино Скендер побърза да обясни как отборът му е по-добър и на техен терен всичко ще си дойде на мястото. А именно - "синьо-белите" ще се справят с българския тим. Президентът им Иван Мещрович пое щафетата от треньора - стадионът на Осиек бил като "Сантяго Бернабеу" в сравнение с "Българска армия". Е, бях на "Градски врт". Има нещо общо с "Бернабеу" - и на двата стадиона феновете на домакините нямат много поводи за радост в последно време... Не може да се отрече, отвътре изглежда прилично, има светлинно табло и някои удобства. Но е типично съоръжение на Балканите. Старо, порутено, направо плашещо отвън. След мач трябва да обиколиш половината стадион сред феновете на Осиек, за да стигнеш до микс-зоната. Но това са журналистически неволи.

Да оставим стадиона. Новият им със сигурност ще е впечатляващ. Ще се инвестират 50 милиона евро, бюджетът на клуба е около 20. Осиек има отлични футболисти и това беше отбелязано много пъти от Петрович. Срещу ЦСКА се изправи сериозен съперник с пари, добра организация, представител на страната световен вицешампион. "Синьо-белите" се виждаха в ролята на фаворити и не спряха да го демонстрират. Футболната война продължи...

Сутринта, в деня на мача, прегледах местната спортна преса. То не бяха закани, на моменти дори лека арогантност. "Българите просто няма с какво да ни изненадат", "Осиек е по-силен и ще го докаже", "ЦСКА не знае да се защитава", гласяха част от заглавията. Хубаво е да имаш самочувствие, но във футбола си има закономерности. Както отбелязах, за "червените" двубоите в Европа са по-специални. Отделно, всички знаем колко много са трофеите в музея на "Армията". Осиек има една Купа на Хърватия и това е.

И местните "ултраси" бяха тръгнали на война. Но не точно футболна. Търсеха саморазправа. Търсеха някакво "доказване". "Лоши момчета", които имат нужда от внимание. "Кохортата" впечатли с гласовитост и пирография по време на мача. Личи си, че "много воли Осиече". Но ЦСКА не беше сам в тази война. Зад себе си отново имаше голяма на брой агитка, която подкрепи отбора от първата минута до последната дузпа, вкарана от Али Соу. Така, както Сектор "Г" си знае - до последен дъх и с цяло сърце.

ЦСКА спечели една битка, ЦСКА спечели и тази футболна война. С "армейски" дух и мъжество. Пободни мачове се взимат така - с тактическа дисциплина и себераздаване на терена. "Червените" стояха много добре в защита. Като изключим положението при гола на Майсторович, когато Нуно Томаш закъсня с опазването на съперника и не скочи добре при високата топка. За сметка на това Раул Албентоса беше безупречен в дебюта си. Футболист с огромен опит в Ла Лига, пазил Меси, Роналдо и Суарес, няма как да се уплаши от Осиек и "усташите". Исполинът действаше спокойно. Личи си, че идва от Испания - не гледаше да чисти топката с шут напред и забит в земята поглед, а да намери директно атакуващ играч на ЦСКА. Често му се получаваше. Добри думи заслужава и капитанът Николай Бодуров, който направи нов силен мач за отбора. Отбеляза дузпата си по категоричен начин със силен удар под горната греда.

ЦСКА изпълни тактическия план на Люпко Петрович. Но прави впечатление и добрата физическа подготовка на отбора. Тук добрите думи са за Кирил Динчев, който за първи път проведе предсезонния лагер сам в това отношение. Футболистите издържаха на натиска и темпото 120 минути, изглеждаха свежи дори след мача.

За момента това е добре. Ясно е, че има още много какво да се желае, най-вече в предни позиции. Али Соу продължава да пропуска от отлични положения, а Тони Уот все още е енигма. Със сигурност очакванията все още не е оправдава и Диего Фабрини. Въпреки че снощи се представи малко по-добре, в сравнение с предишните му мачове.

ЦСКА се върна на победния път срещу Славия, сега отстрани сериозен отбор в Европа. Идва нов такъв - Зоря. Идват нови две битки, нова футболна война. Не се съмнявайте, че ще бъде точно така. И късметът се усмихна на "армейците" на няколко пъти срещу Осиек. Без шанс в спорта не може. Но, ако наистина голямата цел е влизане в групите на Лига Европа, ще трябва да видим и повече качество в атака. Защо в плейофите става много, много тежко... /topsport.bg