"Историята трябва да се пази. Всеки паметник е важен, за да могат хората да помнят историята". Това заяви министър-председателят Бойко Борисов в Дойран, където заедно с премиера на Република Северна Македония Зоран Заев откриха възстановения паметник на полковник Константин Каварналиев, съобщиха от правителствената пресслужба. "Щастлив съм, че изпълнихме ангажимента си, с който почитаме един герой, отбеляза премиерът Борисов, изтъквайки подвига на нашия пълководец. Каварналиев е истински герой, може да вдъхновява не само нашето поколение", добави българският премиер. Борисов благодари на премиера Заев и на кмета на Дойран.

Тук, на тези места, стотици българи са дали живота си, посочи още министър-председателят Бойко Борисов. Той добави, че се е проливала кръвта и на много други народи и се е водела война след война. Ние сме се били с кой ли не и сме най-бедни, сега искаме да пробваме с работа и дипломация, каза още премиерът Борисов. Той изтъкна, че вече доста години живеем в мир и имаме редкия шанс да видим Република Северна Македония в НАТО и ЕС.

Константин Великов Каварналиев е български офицер, генерал-майор, загинал по време на Междусъюзническата война. Роден е в Шумен през 15 февруари 1866 г. в търговско семейство. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в 7-и випуск.

През Балканската война в периода 14 декември 1912 до 16 януари 1913 г. е командир на 5-и пехотен дунавски полк. През Междусъюзническата война е назначен за командир на 3-та бригада от 3-а пехотна балканска дивизия. По това време шест дивизии, командвани лично от крал Константинос I, атакуват Кукуш, отбраняван от два български полка. Те се сражават три дни, давайки възможност на населението да се изтегли без жертви към Стара България. Без да позволят да бъдат обкръжени, българските полкове се изтеглят на север. Кукуш е изгорен до основи и гръцката армия се устремява към Дойран. Полковник Каварналиев разполага само с два полка – 32-ри и 42-ри, които на всичкото отгоре са непълни и имат общо едва 3000 бойци. Гърците атакуват с 42 000 бойци.

Боят пламва със страшна сила на 18 юни 1913 г. Резерви и поддръжки от тила не идват. На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите: "Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!" Дуров среща много български войници. Но те също се сражават отчаяно – при Злетово, Щип, Занога, Кресна, Предела, Пехчево, Берово, Криволак, Калиманци. И на 23 юни полк. Каварналиев хвърля в боя единствения резерв – себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана. По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия.

Храбрият пълководец умира няколко часа по-късно от загуба на кръв на 23 юни 1913 г. Произведен е посмъртно в генерал-майор.

През Първата световна война - 1916 г., когато районът е управляван от Царство България, в чест на Константин Каварналиев е издигнат седемметров паметник на мястото, където е преди това е бил погребан полковникът. Паметникът е на малък хълм, непосредствено до пътя за Валандово, на 3-4 км от Дойран. Като форма наподобява паметниците на Васил Левски в София и на Царя Освободител. Той е с надпис „Полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-ата Плевенска дивизия“. Паметникът е открит от полк. Борис Дрангов. Слово произнася и писателят Антон Страшимиров. В присъствието на войскови части от 9-а Плевенска пехотна дивизия е извършена панихида от полковите свещеници.

На мястото по това време са погребани и петима войници, загинали в боевете през 1916 година. Така около този паметник се оформят български военни гробища. Монументът е взривен през 1966 г. по време на акция по унищожаване на български военни паметници в Югославия. През 2000 г. гробът е осквернен от мародери. Впоследствие, по инициатива на Сдружение „Плиска”, паметникът е възстановен, но не се получава разрешение от тогавашните македонски власти за поставянето му. Така паметникът е монтиран в родния град на загиналия – Шумен.