Последните десетилетия светът обичайно е по-скоро оптимистичен за непосредственото бъдеще (особено в годините след кризата), но напоследък не толкова ясно.

В България съотношението е различно. У нас оптимистите за близкото бъдеще традиционно са по-малко от песимистите. А най-много са онези, които не очакват промяна. Такава е равносметката 30 години след началото на промените у нас, показва проучване на "Галъп интернешънъл".

В годините от началото на новия век насам от 40 до над 50% от хората по света споделят надежда, че непосредственото бъдеще ще е по-добро. С един лек спад в самото начало на века.

В годините на световната криза обаче - около 2008 и 2009 г., делът на оптимистите спада на 30%. Това е и единственият случай в новия век, в който песимизмът за бъдещето надделява над оптимизма.

В последвалото десетилетие надеждата по света се връща за да премине и над 50%. Но в последните няколко години тя седи на не повече от 40%. Осезаемият ръст на тревожни събития по света напоследък оказва влияние.

Онези, които не очакват промяна, традиционно в годините са около 30%. Онези, които очакват негативна промяна пък са около и над 20%, с изключение на световната криза, когато техният дял скача. Накратко - светът обичайно е по-скоро оптимистичен за непосредственото бъдеще, особено след кризата, но напоследък не толкова ясно.

Средно 40% са оптимисти, средно 30% са неутрални, а средно 20% са песимисти. Останалите се колебаят.

Често, страните шампиони по оптимизъм са от по-бедните части на света, а песимисти са Западните страни. Обяснението е просто - изглежда, че страхът от загубата на това, което имаш, е по-голям от страха да нямаш.

В България съотношението е различно. През последните десетилетия България традиционно остава в негативната част на "класацията" по държави, макар и далеч от крайности. У нас оптимистите за близкото бъдеще са по-малко от песимистите. А най-много са онези, които не очакват промяна.

Оптимистите у нас обикновено се движат между 15 и 25% в годините на новия век. Песимистите и онези, които не очакват промяна, са традиционно повече. По време на кризата песимистите са повече от неутралните, през останалото време неутралните са повече от песимистите.

По време на самата световната криза делът на песимистите се увеличават непосредствено под 40%, но после спадат до 20%, за да стигнат последно до 30%. С последвалото успокояване се отбеляза ръст на неутралните очаквания и през 2015 и 2016 те надминават 40%, но напоследък се връщат около 30%.

Така в момента у нас неутрални и песимисти са с дялове средно 30%, а оптимистите - над 20%. Останалите се колебаят.

В нашия регион, най-големи оптимисти за близкото бъдеще са албанците. /news.bg