Четири жалби заради публикуване на лични данни на служители на КПКОНПИ, подсъдими, свидетели, политици, вещи и поемни лица пуснаха бившият кмет на столичния район "Младост" Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова.

Те питат кой публикува в интернет личните данни по делото "Иванчева" - хакер, спецсъд или прокуратурата. Незаконно са публикувани 127 документа (над 1200 страници) с ЕГН, адрес и други лични данни на 100 лица, свързани по делото.

Публикувани са данните на главния архитект на София Здравко Здравков, на полицаи, експерти от МВР, от ДАНС и от КПКОНПИ. Личните данни на представители и собственици на строителните фирми "Артекс", "Гаранти Коза", на Националната асоциация на строителните предприемачи и на други хора свободно са разпратени до мрежата.

От страна на Иванчева и Петрова има максимално подробни - имена, ЕГН, адреси, граждански статус, имена на роднини, банкова информация, данни за здравословни проблеми и други.

На един от сайтовете, където са открити личните данни на хора, свързани с делото Иванчева, имало и 125 файла по делото. Възможно е това да е хакерска атака, но е възможно да бъде и нерегламентирано изпращане от длъжностни лица. Близките на Иванчева и на Петрова се опасяват, че може в интернет да са изтекли данни по още много дела в Спецсъда. Всичко това може да има негативен ефект не само върху засегнатите физически лица, но и за съдебната система и за националната сигурност, алармират от страна на Иванчева.

Според авторите на сигнала до ГДБОП, ВКС, Инспектората на ВСС и до Комисията за защита на личните данни, ситуацията е трагикомична.

По време на 10-часовия арест в центъра на София служителите на КПКОНПИ са с маски, а сега ЕГН-тата (и на подсъдими, и на арестуващи - б.р.) се разпространяват свободно в интернет чрез файлове, създадени от съда и прокуратурата, недоумяват близките на Десислава Иванчева.

Това е нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679, на Закона за защита на лични данни и на Закона за съдебната власт, категорични са те.

Според сигнала, подаден до четирите институции, има безспорни доказателства, че на 14 май единият от файловете с лични данни е изпратен от служител на специализирния съд. На 5 юни 2019 г пуснахме жалба до Инспектората към Висшия съдебен съвет и ВКС, но вече шест седмици институциите мълчат, пишат авторите на сигнала.

Докато чакат отговор, те откриват още 126 файла с лични данни. Те недоумяват дали това е хакерска атака или специализираният съд и прокуратурата грубо погазват законите!

Ако това е хакерска атака - значи са застрашени данните на хиляди хора и документите по стотици знакови дела за тероризъм, наркотици, трафик на хора, организирани престъпни групи и престъпления на високите етажи на властта. Всичко това може да има разрушителен ефект върху съдебната система и националната сигурност.

Жалбите бяха подадени следобед на 22 юли 2019 г. /news.bg