В Бачковския манастир проучват стар живописен слой от XIV в.
България 21.07.2019 09:33
Към момента се извършват сондажни проучвания в църквата, където се оказа много интересен момент. „Там откриха по-стар живописен слой от XIV век, a отгоре има и от XIX век. Сега се проучва XIV век, ако е по-ценен и по-добре запазен, той ще бъде разкрит за посетителите“, съобщи в интервю за БГНЕС секретарят на Бачковския манастир Теодор Пеев. Според него най-рано догодина може да бъде окончателно завършена реставрацията. Проектът се извършва с пари от частен спонсор.
„Процесът по реставрацията започна от преди около две години „Завършени са стенописите в притвора с екип, ръководен от проф. Григор Григоров. Скоро привърши реставрацията и на централната църква. Там има стенописи от 1850 година от одринския зограф Моско Велев, които са с много високо качество“, отбеляза секретарят.
Бачковският манастир се намира на 10 км от Асеновград. Построен е от двамата братя грузинци Григорий и Абасий Бакуриани през 1083 година по времето на византийския император Алексий I Комнин. Двамата братя при него са били висши административни служители. „Той е подарил земите около Бачковския манастир, около Пловдив, част от родопските села на Григорий Бакуриани заради военните му заслуги към империята. В устава написва: за упокой на моята грешна душа и на моя брат Абасий“, който вече е починал по време на основаването, но завещава значителни суми и земи за осъществяването му”, разказва Теодор Пеев. Още след основаването, в комплекса е създадена и действа книжовно-богословска школа.
На територията на комплекса има една главна църква и още три – „Св. Архангели”, „Св. Никола”, „Вси светии”, стара трапезария, костница, метох, библиотека, параклиси, манастирска избра, библиотека и др.
За времето от основаването си до заемането на територията на манастира от турците, след падането на Пловдив в 1363 г., той очевидно е запазил независимия си статут въпреки няколкократните му преминавания ту в български, ту във византийски ръце. Българските владетели не само са го зачитали, но и надарявали. Особено значителни дарения прави цар Иван Александър през първата половина на ХІVв., когато е признат за съктитор на манастира и негов портрет е изписан в манастирската Костница.
Понастоящем Бачковският манастир е ставропигия на Българската патриаршия и в него са костите на двама от предстоятелите на Българската православна църква – екзарх Стефан и патриарх Кирил.
Особен център на манастирския духовен живот е поклонението и почитта към Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица. Не секва потокът от поклонници, които идват да получат благословията на чудотворния образ, споделят болката си и измолят защитата му. Манастирът е обявен за национален паметник на културата. a href="http://bgnes.com" target="blank"> /БГНЕС
„Процесът по реставрацията започна от преди около две години „Завършени са стенописите в притвора с екип, ръководен от проф. Григор Григоров. Скоро привърши реставрацията и на централната църква. Там има стенописи от 1850 година от одринския зограф Моско Велев, които са с много високо качество“, отбеляза секретарят.
Бачковският манастир се намира на 10 км от Асеновград. Построен е от двамата братя грузинци Григорий и Абасий Бакуриани през 1083 година по времето на византийския император Алексий I Комнин. Двамата братя при него са били висши административни служители. „Той е подарил земите около Бачковския манастир, около Пловдив, част от родопските села на Григорий Бакуриани заради военните му заслуги към империята. В устава написва: за упокой на моята грешна душа и на моя брат Абасий“, който вече е починал по време на основаването, но завещава значителни суми и земи за осъществяването му”, разказва Теодор Пеев. Още след основаването, в комплекса е създадена и действа книжовно-богословска школа.
На територията на комплекса има една главна църква и още три – „Св. Архангели”, „Св. Никола”, „Вси светии”, стара трапезария, костница, метох, библиотека, параклиси, манастирска избра, библиотека и др.
За времето от основаването си до заемането на територията на манастира от турците, след падането на Пловдив в 1363 г., той очевидно е запазил независимия си статут въпреки няколкократните му преминавания ту в български, ту във византийски ръце. Българските владетели не само са го зачитали, но и надарявали. Особено значителни дарения прави цар Иван Александър през първата половина на ХІVв., когато е признат за съктитор на манастира и негов портрет е изписан в манастирската Костница.
Понастоящем Бачковският манастир е ставропигия на Българската патриаршия и в него са костите на двама от предстоятелите на Българската православна църква – екзарх Стефан и патриарх Кирил.
Особен център на манастирския духовен живот е поклонението и почитта към Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица. Не секва потокът от поклонници, които идват да получат благословията на чудотворния образ, споделят болката си и измолят защитата му. Манастирът е обявен за национален паметник на културата. a href="http://bgnes.com" target="blank"> /БГНЕС
CHF | 1 | 1.9984 |
GBP | 1 | 2.28811 |
RON | 10 | 3.93061 |
TRY | 100 | 5.63567 |
USD | 1 | 1.82481 |
Последни новини
- 21:11 Хороскоп за четвъртък, 2 май 2024 г.
- 19:29 Сливен – рекордьор по млади майки
- 19:17 Тя е само на 38 г., но изглежда като баба
- 19:07 За ПП-ДБ, БСП и Радев е по-добре да няма детска болница, магистрали и пътнически ЖП транспорт
- 18:56 Евгени Петров: Какво общо има частната детска болница с държавната?
- 18:43 5 идеи за забавен великденски маникюр
- 18:31 ГЕРБ подкрепя държавна национална детска болница
- 18:24 Петков се разсърди, че го питат за фалшификацията на подписи: Не вярвам на ДАНС и прокуратурата