Още снимки:
test

Проф. Уолтър Ръсел Мийд: Не позволявайте Турция да премине на страната на Русия

18.07.2019 15.37

Задачата на НАТО е да преживее Ердоган и неговото провокационно поведение.

Когато през лятото на 1914 г. Европа тръгна на война, в британските корабостроителници се строяха два военни кораба, предназначени за Османската империя. Разтревоженият от признаците на укрепващия се съюз между Османската империя и Кайзерова Германия, Уинстън Чърчил, който по онова време е бил първи лорд на Адмиралтейството, конфискува тези кораби. Тогава Германия изпрати два свои кораба в замяна. Към октомври 1914 г. Османската империя беше официално във война със съюзниците от Антантата /Великобритания, Франция и Русия/.

Настоящата криза в отношенията с Турция, започнала заради руското оръжие, може да повлече след себе си не по-малко сериозни последици. Решението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да купи от Русия зенитни ракетни комплекси С-400, разработени за да свалят самолетите на НАТО, е много сериозно предизвикателство за Запада. Стремежът на Ердоган да започне да добива природен газ във водите на Кипър също се превърна в ябълка на раздора между Турция и нейните отдавнашни партньори и сега Евросъюзът търси начини да прекрати финансирането на Турция.

Най-вероятно, Анкара ще се лиши от възможността да използва заветните изтребители Ф-35, за които тя вече е платила, но които, както и в случая с британските кораби през 1914 г., тя все още не е получила. Според американските закони, администрацията на президента Доналд Тръмп е задължена да въведе икономически санкции срещу Турция в отговор на покупката на руско оръжие, макар че администрацията може сама да реши, колко сурови да бъдат тези санкции. Турската икономика вече се свива, инфлацията вече е достигнала 16%, а безработицата – 14%. Дори меките санкции могат да отблъснат инвеститорите и да изпратят лирата и фондовия пазар в състояние на свободно падане.

Защо му е на Ердоган да поема подобни рискове? От гледна точка на Турция, не толкова тя обръща гръб на Запада, колкото реагира на това, че Западът я е изоставил. Както твърдят турците САЩ не са изпълнили своите ангажименти за продажбата на противоракетни комплекси „Пейтриът“. Освен това, Америка е въоръжила и подкрепя сирийските кюрдски групировки, които Анкара смята за терористични. Нещо повече, ЕС даде ясно да се разбере, че членството на Турция в този блок е несбъдната мечта, а сега, когато Ердоган води своята страна в по-ислямистко направление, стана трудно да се поддържа видимостта на сериозни преговори за влизане на страната в Евросъюза.

Тези разногласия се превърнаха в удобна възможност за президента на Русия Владимир Путин. Отслабвайки връзките между Турция и нейните съюзници, Русия нанася удар по западния съюз, откриват й се възможности за сключването на по-печеливши сделки /Русия строи ядрена централа в Турция/ и тя повишава своя авторитет в Близкия изток. Въпреки това, самият факт, че на Турция и стана удобно да си сътрудничи с Русия е отражение на отслабналото влияние на Москва. През 18 и 19 век Русия помогна за изтласкването на турците от южна Украйна и Русия, а също така от Кавказ и Балканите. Заплахите на Сталин по адрес на Турция, прозвучали след Втората световна война /1939-1945 г./, подтикнаха тази страна да влезе в НАТО през 1952 г. Ако сега Турция може да си сътрудничи с Русия, то това е, защото днешна Русия е по-малко опасна в сравнение с Руската империя и Съветския Съюз. Това е потвърждение на успеха на НАТО в Студената война.

Ердоган, чиито позиции отслабнаха в резултат на спада на турската икономика и тежкото поражение на неговата партия на кметските избори в Истанбул, които се проведоха през юли, се сблъска със суровата реалност на границите на турското влияние. Това обръщане към Русия не попречи на Москва да помогне на Башар Асад да завладее последната провинция в Сирия, която беше в ръцете на бунтовниците. Във всеки момент в Турция може да пристигнат още милион сирийски бежанци. За да укрепи турската икономика, Ердоган трябва да спечели благоразположението на Пекин. Именно по тази причина Ердоган, претендиращ за защитник на ислямския свят, на практика по никакъв начин не реагира на преследванията на уйгурите от Китай. Уйгурите са мюсюлманско малцинство, което живее в западен Китай и говори на език от тюркската група и с което много турци чувстват емоционална връзка. За момента външната политика на Ердоган – както и икономиката на Турция, а също така неговите опити да потисне вътрешната политическа опозиция – са в задънена улица.

Вероятно, последната надежда на Ердоган е Доналд Тръмп. На срещата на върха на Г-20 в Япония Тръмп сякаш със съчувствие се отнесе към турските оплаквания във връзка с поведението на Запада. На 12 юли Пентагонът обяви, а след това спешно отмени пресконференцията за санкциите спрямо Турция. Остава неясно дали тази отмяна е отражение на съмненията на Белия дом по отношение на санкциите, или същият този Бял дом не е искал да обявява санкциите в навечерието на годишнината от опита за държавен преврат, който бе направен на 15 юли 2016 г., за да не бъде възприемано това от турците като поредната провокация.

Възможното преминаване на толкова силен съюзник, като Турция, на страната на противника ще стане сериозно предизвикателство за НАТО – не на последно място, защото този съюз няма законни инструменти за изключването на членове, които не изпълняват своите задължения. Макар решението на Ердоган да купи руско оръжие да изисква сериозен отговор, и процесът на доставка на Ф-35 трябва да бъде прекратен, Вашингтон трябва да действа предпазливо.

Турция и Западът преуспяват тогава, когато те си сътрудничат един с друг. Съюзът на Османската империя с Централните сили /Германия, Австро-Унгария и България/ доведе до разпада на тази империя в хода на Първата световна война. Но това струва доста скъпо и на Уинстън Чърчил: поражението на съюзниците в битката за Галиполи му нанесе тежък репутационен удар, който го преследваше в течение на много години. Изборите за кмет на Истанбул показаха, че противопоставянето на все по-хаотичната политика на Ердоган са усилва. 100 години след края на Първата световна война Вашингтон трябва да помни, че Турция не е само Ердоган и е необходимо да се концентрира върху дългосрочната перспектива. /БГНЕС

——-

Уолтър Ръсел Мийд е професор по международни отношения и един от водещите специалисти по геополитика в съвременния свят. Той е автор на популярната статия „Геополитиката се завръща“, която е публикувана от списание „Форин Афеърс“ през 2014 г. и преведена на български от БГНЕС. Неговият сегашен коментар за Турция и Ердоган е написан за „Уолстрийт джърнъл“.

Днес+

Коментирай статията


Последни от Анализ
16:53
Тръмп на срещата Г-7 след миналогодишните сътресения
15:21
Джордж Фридман: 1989-1992 – глобален поврат
21 август 2019 г.
19:42
Ще помогне ли химическата кастрация срещу сексуалните престъпления?
16:48
717 нарушения на скоростта са установени при операция в Монтана
13:37
Страната на „свинския капитализъм“ Сърбия е заплашена от ликвидиране на свиневъдството
10:06
Не трябва да сваляме гарда пред диктаторите
20 август 2019 г.
15:59
Около 200 пожара избухват на ден в страната
12:54
Няколко финансови балона, които се надуват в момента
12:44
Нелепо кудкудякане срещу велик тенор
19 август 2019 г.
14:58
Проф. Христина Вучева: Непрекъснато се търсят измислени недостатъци на еврото
13:23
Меркел и Орбан: Заедно за годишнината от падането на Желязната завеса
10:50
"Барометър": Слави Трифонов е новият Бареков
10:40
Експерт: За да има добри шофьори, трябва индивидуален подход в обучението
18 август 2019 г.
13:46
Какво искат медицинските сестри?
13:14
Шпигел: Никога оста Берлин – Вашингтон не е била толкова крехка
17 август 2019 г.
15:55
Народната музика е най-слушаният стил в България, според изследване
14:28
10-те най-замърсяващи атмосферата икономики в света
13:05
Проучване: Почти половината от българите харесват попфолк
11:51
Един хвърлен фас, а толкова много проблеми
11:37
Евростат: Средно по 2 случая на смърт от удавяне на 100 000 души у нас
10:33
200 лева струва най-малко подготовката за първи клас
09:51
Следващият Чернобил може да е в морето
16 август 2019 г.
14:02
Анализ на възможните коалиции преди изборите в Косово
11:24
Как централните банки бавно, но сигурно тласкат света към нова финансова криза
10:03
"Ню Йорк таймс": От какво се страхуват Тръмп и Нетаняху?

Най-четени от Анализ

Избор на редактора