Няма да гласуваме машинно на местни и парламентарни избори, решиха депутатите с направените на първо четене промени в Изборния кодекс, предаде репортер на БГНЕС.

Предложението машинното гласуване да има единствено в изборите за президент и Европейски парламент дойде от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и „Воля“, а в зала бе подкрепено с гласовете на 122 народни представители. 96 гласуваха с „против“, а един се въздържа.

Аргументите на вносителите са свързани с това, че изборите с многомандатни избирателни райони са значително по-сложни от останалите, а това налага по-различни бюлетини, както и по-сложен софтуер. Вносителите се позовават и на доклада на ЦИК за европейските избори, провели се у нас на 26 май, според който машинното гласуване е неоправдано скъпо. Тогава такова се проведе в 3 000 секции в страната, а последните промени в изборното законодателство предвиждаха на местния вот наесен те да бъдат увеличени на 6 000.

Против предложението и в подкрепа на машинния вот категорично се обявиха останалите две парламентарно представени опозиционни партии – ДПС и БСП.

За запазването на машинното гласуване на предстоящите избори за общински съветници и кметове се застъпиха още някои от партиите извън парламента.

По предложение на председателя на правната комисия Анна Александрова пък срокът за предложения по законопроекта между двете четения бе скъсен на 3 дни. Това обаче предизвика бурната реакция на опозицията.

„Искате максимално бързо да прокарате тези промени преди ваканцията и спокойно да си идете на морето“, заяви Иван Иванов от БСП. /БГНЕС