Популациите на страните от Централна Източна и Югоизточна Европа са сериозно застрашени. Очаква се в следващите 30 години това да се окаже сериозен проблем предвид ниските нива на раждаемост, високата смъртност, непрекъсната миграция и други фактори, засягащи растежа на страните, стандарта на живот там и тяхната фискална стабилност. Това пише Клаудия Патриколо за Emerging Europe, позовавайки се на данни от последния доклад на Международния валутен фонд (МВФ) за демографските проблеми в Централна и Източна Европа.

По думите на заместник-управителя на МВФ Тао Джан тези държави показват много добре скорошния икономически напредък в региона - през последните 3 десетилетия жизнения стандарт там се е увеличил рязко, БВП-то на глава от населението се е удвоил, а продължителността на живота е нараснала от 67 на 74 години от 1995 година насам. От друга страна обаче, докладът на МВФ сочи, че работната сила в страните от Централна Източна и Югоизточна Европа се очаква да се свие през следващите 3 десетилетия - населението ще застарее, което ще повиши изискванията към здравните и пенсионни ресурси.

Според доклада България, Латвия, Пошла и Украйна ще изпитат най-тежки трудности. В страните работната ръка ще намалее най-много. Очаква се до 2050 година трудоспособните там да се свият с до 30%. Ситуацията е подобна и в държави като Сърбия и Словакия, където свиването се очаква да бъде с около 20%. На фона на застаряващото население темповете на миграцията от държавите изостря проблема.

"Комбинацията от намаляването на предлагането на работна ръка, по-ниската производителност на по-възрастните работници и усилващия се натиск към публичните финанси може да струва на тези държави по 1% от БВП на година", каза Джан.

Някои от държавите наскоро предприеха мерки за справяне с проблемите с работната ръка. Чехия, Полша и Словакия опростиха процедурите за наемането на сезонни и краткосрочни чуждестранни работници за някои държави извън ЕС, главно за Украйна.

"Други мерки за увеличаването на работната ръка могат да включват насърчаването на повече жени и стари хора да работят. Законодателите трябва още да имат предвид, че могат да увеличат пенсионната възраст и да гарантират, че пенсиите са съвместими с работата. Независимо от това, за да могат по-възрастните хора да останат на пазара на труда, трябва да се подобри здравеопазването", подчерта Джан.

Но и тези мерки могат да не се окажат достатъчни. В различните страни от региона потенциалните ползи от такива мерки са различни. Успехът от евентуални реформи ще зависят от структурата на работната сила, сегашната пенсионна възраст, която е различна, и безработицата. Например Словения и Литва, които съумяха да повишат участието на жените в пазара на труда, може да се повлияят най-благоприятно от увеличаването на възрастта на пенсиониране. В Босна и Молдова пък тепърва трябва да мислят за повишаването на участието на жените. В Беларус пък най-важно е да се увеличи участието на по-възрастните хора на пазара на труда, като промяната на възрастта за пенсиониране там не е задължителна. /money.bg