Настоящите изисквания за подготовка на бъдещите шофьори не отговарят на реалността и часовете по никакъв начин не са достатъчни. Около това мнение се обединиха 5 организации на брифинг в БТА.

Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по автомото подготовка заяви, че днешното поколението няма нищо общо със старото поколение. "Тези хора не знаят какво е ляво и дясно и кой крак за какво им служи. Много трудно се обучават в днешната среда и ролята на училището и семейството затова липсва", акцентира Иванов.

По думите му по време на изпит, когато седнат няколко човека в учебната кола, докато единият от тях кара, другият си гледа Фейсбук, Инстаграм и не се опитва да хване грешките на другия. Йонко Иванов негодува, че младите хора не следят какво се случват зад стъклото, защото се занимават с всякакви други неща, но не и с това каква е ситуацията на пътя.

Затова и той настоява подготовката да отговаря на качеството на движение по пътищата.

Освен това от АКАБ, Съюзът на преподавателите по автомото подготовка, Националният автоинструкторски съюз, Българската асоциация на пострадали при катастрофи, Българското обединение на шофьорите настояват часовете практика за бъдещите шофьори да бъдат 42, да се увеличат часовете на извънградското шофиране и скоростен път, да има повече часове на магистрала, да има часове в ранната и тъмната част на денонощието и движение в тапи.

Според председателя на Управителния съвет на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ) Красимир Георгиев едва когато се повиши практиката при обучението на бъдещите шофьори от 31 на 42 часа, ще намалеят инцидентите по пътищата в страната.

В 90% от обучаващите учебни центрове по времето на един курс един курсист минава между 150 и 200 км. "Можете ли да си представите за 200 км човек, който никога не е сядал зад волана, да стане шофьор. Не е смешно, трагично е", разкритикува Георгиев.

Организациите недоумяват как, когато един курс в учебните центрове струва 250 лева например, автоинструкторите ги учат на всичко. Те настояват от Агенция "Пътна инфраструктура (АПИ) да им предоставят карта на местата с концентрация на катастрофи в цялата страна, за да могат автоинструктурите да обходят този път с курсистите. По този начин и с всички горепосочени искания шофьорският курс няма как да струва 250 лева, а около 1 000 лв.

Георгиев посочи, че България е на първо място по брой на убити вследствие от катастрофи в Европейския съюз. Трябва да се научат хората, за да има по-малко убити, но как да се научат с настоящите 31 часа подготовка, недоумява шефът на АКАБ.

По думите му, когато искаме да се направи реформа, се намират едни лаици и лаячи, които започват да вървят против реформите. Ако няма реформа в обучението, ще искаме да няма курс и тогава да бъде без пари.

За 31 часа подготовка при тази лудница и движение не могат да се докарат кандидат-шофьорите до нужните нива на подготовка, за да бъдат безопасни за движението. Никой не може да иска за 31 часа да се постигне ниво на обучение, което да подсигури безопасност на пътя, поясни Георгиев.

"Не може да искаме лекарят да ни излекува за 2 лева, защото консумативите са му скъпи, апаратурата му е скъпа. Ние искаме да обучаваме хората в хубави кабинети, с нови автомобили, да се прилагат съвременни и иновативни технологии и курсът да бъде 300 лева..", заяви Георгиев и подчерта, че това няма как да стане.

Вината за катастрофите била не на шофьорите, а на пътищата. /БТА