Още снимки:
test

Защо Норвегия има толкова много пари за пенсии?

12.07.2019 12.10

Норвегия е една от най-богатите страни в света. Алкохолът и цигарите са скъпи, но пък останалите цени са съвсем нормални. А в Държавния пенсионен фонд има толкова много пари, че се чудят за какво да ги харчат
12 юли 2019 11:15 Редактор: Александра Милева

Три електрически автомобила "Тесла" вече са паркирани край тротоара. Изведнъж към тях се присъединява и четвърти. От колата слиза Руне Фарбьорг, който от две години е пенсионер. Но може ли един пенсионер да си позволи толкова скъп електрически автомобил? "Да, установих, че мога. Тук, в Норвегия, токът е евтин", обяснява Руне и влиза в супермаркета.

Какви са цените в Норвегия?

Но и бензинът в Норвегия не е толкова скъп - на фона на високия стандарт на живот. Норвежците плащат (статистика от 2017) около 1,60 евро за литър дизел и близо 1,65 евро за литър супер.

В супермаркета Руне Фарбьорг също няма да похарчи кой знае каква голяма сума, имайки предвид размера на пенсията му. В повечето магазини в Норвегия литър мляко струва 1,90 евро, килограм картофи - 2,45 евро, един хляб - около 3,50 евро. Цигарите обаче са доста скъпи - 12,50 евро за кутия. Високите са цените и на алкохола.

А колко струва паркирането в Осло? Половин час - 3 евро, един час - 6 евро, два часа - 14 евро. Още в началото на 1990-те години норвежката столица започна да се пази от наплив на прекалено много автомобили - именно с високите такси за паркиране. Но иначе токът наистина е много евтин - факт, който радва собствениците на електрически автомобили. Евтин е и градският транспорт, а социалната система е изключително щедра.

Средният доход на глава от населението в страната възлиза на 70 000 евро. За сравнение: в Германия е 36 000 евро, около два пъти по-малко.

Норвегия се смята за една от най-богатите страни в света. Държавата отдавна вече се старае да оползотвори по най-добрия начин огромните приходи от петрол, газ и ток от ВЕЦ.

Нагледно доказателство намираме на уебсайта на Държавния пенсионен фонд. Там цъка електронен брояч, който показва нарастването на парите във фонда. В момента те са над 9 314 807 748 613 крони - или близо един трилион евро.

Норвегия, която няма почти никакви външни дългове, се оказва в една много луксозна дилема: какво да прави с толкова много пари?

Влиятелният пенсионен фонд

През 1990 година, когато беше поставено началото на Държавния пенсионен фонд с 200 милиона евро, никой не можеше и да мечтае за такъв успех. През 2008 година, когато избухна световната финансова криза, фондът вече разполагаше с много повече пари - цели 200 милиарда евро. По онова време много държави по света се бореха с големи дългове, така че с изобилието от пари Норвегия се превърна във важен политически фактор. А Държавният пенсионен фонд можеше да си позволи лукса да инвестира своите натрупвания където пожелае. И започна да изтегля инвестициите си от акции за ядрени оръжия, от тютюневи изделия и от производства, които вредят на природата или пък за които се използва детски труд.

Наскоро норвежкото правителство реши постепенно да се изтегли и от добива на въглища, петрол и газ. Това означава, че и Държавният пенсионен фонд ще изтегли инвестициите си от такива браншове, където дивидентите са особено привлекателни. На пръв поглед такъв ход се вписва в онази "морална инвестиционна политика", която фондът провежда след 2008 година. Всъщност обаче правителството твърди, че решението е взето не толкова заради опазването на климата и световните климатични цели, колкото по чисто прагматични причини: инвестициите във фосилни горива в бъдеще ще стават все по-несигурни.

Независимо от това Държавният пенсионен фонд има чудесен имидж по цял. И дали се изтегля от пазарите на фосилни горива само заради стратегическите финансови оценки на правителството, или пък заради благородната идея за опазване на климата - това сякаш няма значение. /dariknews.bg

Днес+

Коментирай статията


Последни от Анализ
16:45
Защо съкращаването на войските на САЩ в Африка буди тревога?
16:33
Планът “Урсула”може да закове у нас 750 лева минимална заплата
15:58
АФП: Отоплителни неволи подклаждат Балканския смог
12:39
52% от младежите у нас са попадали на съдържание с агресия в интернет
23 януари 2020 г.
11:28
България е на 106 място в света по корупция и на последно в ЕС
22 януари 2020 г.
19:51
Мъжете са два пъти по-емоционални на работното място
13:19
Анализ: Демокрацията е в отстъпление в световен мащаб
12:04
Импийчмънтът на Тръмп: Сенатът прие правила след бурни дебати посред нощ
10:40
Кирил Апостолов: Маските за лице – вече задължителен атрибут за софиянци?
21 януари 2020 г.
11:53
Кипър - "слабото звено" на прицела на Турция
10:56
Как екологичният фундаментализъм стана на пепел в Австралия
10:40
Въведение в кръговата икономика за премиери
09:27
„Билд“: Финансира ли Русия антиевропейската кампания в Албания?
20 януари 2020 г.
19:56
Китай - приятел или враг на Източна Европа?
15:13
АП: Ходовете на Путин не оставят голям избор на опозицията
09:48
Милиардерите са по-богати от 60% от световното население
19 януари 2020 г.
18:42
Боклук за милиарди: Италия с "триъгълник на смъртта" и легални канали към Африка и Азия
09:42
Тома Пикети: Равенството ще реши климатичния проблем
08:55
Спорът между Полша и Русия – как Червената армия “освободи“ Варшава
17 януари 2020 г.
14:16
Участието на български военнослужещи зад граница струвало 20,9 млн. лева през 2019-а
12:59
Проф. Христина Вучева: Европейската минимална заплата е стъпка за сближаване в ЕС
16 януари 2020 г.
08:58
Божидар Стоилов: Как магистрала “Струма” не се случи в дефилето
15 януари 2020 г.
19:42
Гняв и спешни мерки в градове на Балканите, задушени от смог
15:05
Как Володимир Зеленски от Украйна спечели сърцата и умовете в Русия
10:13
Здравеопазване 2020: капачки за здраве, бягство на лекари и болници от филми на ужасите

Най-четени от Анализ

Избор на редактора