От КНСБ предлагат девет промени в данъчната система на страната. За това настоя Любослав Костов, главен асистент в Института за социални и синдикални изследвания в КНСБ по време на журналистическия семинар "Жизненият стандарт - във фокуса на медиите" в село Белчински бани.

По думите на Костов в България е обърнато отношението между преките и косвените данъци. За това според синдикалната организация данъчната система трябва да се разглежда в макромащаб, т.е. в пълна цялост.

Деветте промени в данъчната система, за които настоява КНСБ са:

1. Въвеждане на необлагаем минимум, който да бъде равен на Минималната работна заплата (МРЗ);

2. Поетапно увеличаване на максималния осигурителен доход до сума, равна на 10 пъти установената МРЗ за страната;

3. Интегриране на елементи на семейно подоходно облагане като цялостен модел на прилагане в данъчната политика. Като пример в тази посока, ако бъде въведен минимален първоначален общ доход на семейство от 24 000 лв;

4. Въвеждане на данък "богатство" по отношение на допълнителни жилища, скъпи автомобили, скъпи вили, яхти и др.

5. Въвеждане на данък върху финансовите транзакции, който да бъде равен на 0,1% при обмяната на акции и облигации и 0,01% за договори на дериватни инструменти;

6. Повишаване на данъка върху приходите от дивиденти от 5% на 10% с оглед следване на еднаква логика с тази на корпоративното облагане.

7. Въвеждане на принципи на данъчно облагане за цифрово присъствие или т.нар. "дигитален данък".

8. Положително становище на българското правителство във връзка с нарастващия дебат в ЕС за създаването на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък на компаниите;

9. Въвеждането на допълнителни данъчни стимули през елементите на прякото данъчно облагане и за бизнеса, и за гражданите при направени вноски в секторни фондове за допълнителна квалификация.

Реализацията на всички горепосочени мерки ще струват на държавния бюджет малко над 1.6 млрд. лв. Приходите обаче се очаква да бъдат малко над 2 млрд. лв. /news.bg