Иран е обогатил уран над равнището, предвидено в споразумението с големите сили през 2015 г., но засега не обогатява уран до равнището от 20 на сто. Това дава възможност на дипломатическите преговори с Европа и други страни с цел да се намали напрежението, отбелязва британският в. "Телеграф". Абас Мусави, говорител на иранското външно министерство обаче предупреди медиите, че страната му няма да предложи удължаване на обявения 60-дневен краен срок, който изтича в началото на септември. Иран все още е готов да преговаря с европейските си партньори и изразява надежда, че те ще предприемат стъпки, за да спазят обещанията си, подчерта говорителят.

Очаква се европейските дипломати да се срещнат с иранските делегати на 15 юли. Смята се, че дотогава те няма да обсъждат нарушението на споразумението, за да избегнат излагането му на риск, предаде БТА.

Москва призова вчера за продължаване на дипломатическите усилия с Иран, обвинявайки САЩ, че са предизвикали сегашното напрежение чрез изтеглянето си от споразумението, пише френският в. "Монд".

Техеран следи преди всичко действията на Европа. Вчера Мусави предупреди Париж, Берлин и Лондон, че ако тези три столици "се държат по странен и неочакван начин, ще прескочим всички останали етапи (на отказване от предвиденото в споразумението ограничения) и ще приложим направо последния" - без да уточнява за какви действия точно става дума.

Нарастването на напрежението разтърси региона и петролните пазари, отбелязва в. "Ню Йорк таймс". Миналия месец САЩ бяха готови да нанесат военен удар по Иран, преди той да бъде отменен в последната минута от президента Доналд Тръмп.

Иран има различни варианти. Възможно е Техеран просто да отстъпи - но историята показва, че само икономически санкции може да се окажат недостатъчни, за да накарат някоя страна да отстъпи от ядрените си амбиции. Иран отказва да капитулира пред натиска на Тръмп и заявява, че е избрал друг вариант - постепенно да надхвърля ограниченията върху ядрената си дейност, поставени със сделката от 2015 г. Иранците твърдят, че те спазват споразумението, защото според тях някои разпоредби им позволяват да се откажат от предвидените в него ограничения, ако САЩ и другите подписали го страни не осигурят обещаните ограничения на санкциите. Иранските лидери се надяват чрез постепенното рестартиране на ядрената си програма да окажат натиск на европейците да помогнат за избягването на американските санкции, или поне да нарушат единството между европейците и Тръмп.

Възможно е Техеран да нанесе ответен удар срещу САЩ и с конвенционални военни сили. Иран демонстрира способностите си миналия месец, сваляйки американски разузнавателен дрон, летящ на голяма височина. САЩ обвиняват Иран и за нападения срещу шест петролни танкера във водите около Персийския залив. Но преките нападения срещу САЩ може да доведат до ответен удар. Анализатори смятат, че е по-вероятно Иран да действа непряко, като въоръжава и насърчава свързани с него паравоенни сили в други страни от региона. Те могат да нападнат американски сили, или съюзници на САЩ.

Саудитска Арабия вече се оплака от нарастването на броя на нападенията на нейна територия, извършвани от Йемен и Ирак. Подобни действия могат да навредят на САЩ непряко, водейки до повишаване на цените на петрола.

Иран може би се надява, че през 2020 г. американците ще изберат нов президент, който може да съживи ядреното споразумение. Но то може да не оцелее дотогава - всяка нова стъпка на Техеран увеличава риска европейските страни да въведат повторни своите собствени санкции, на практика анулирайки ефекта от споразумението, отбелязва в. "Ню Йорк таймс". Ускоряването на ядрената програма или свързаните с насилие ответни действия, преки или не, увеличават риска от военни действия на САЩ.

През 2015 г. администрацията на Барак Обама заложи на това, че споразумението ще позволи изграждането на достатъчно доверие или на достатъчно финансови интереси, за да се стигне до разширяване на ограниченията. Администрацията на Тръмп заложи обаче на противоположното - че ако не е подложен на санкции, един проспериращ Иран ще става само по-войнствено настроен към САЩ и опасен за регионалните си съперници. "По-добре е да се изправим срещу един отслабен Иран днес, отколкото срещу един по-силен Иран утре", смята Марк Дубовиц, главен изпълнителен директор на Фондацията за защита на демокрациите. /24chasa.bg