Паметна плоча с надпис на български в двора на църквата „Света Богородица“ в град Битоля свидетелства за общото духовно и църковно минало на България и Македония, предаде репортер на БГНЕС.

Плочата е захвърлена в двора на храма. Югославските власти след 1945 г. нареждат да бъдат заличени навсякъде, където се споменават българското име и България. Върху плочата ясно си личи, че е използвано глето за изтриването на неудобната истина.

Благодарение на факта, че надписът е написан на български и гръцки той може да бъде възстановен.

В него се казва:

М?стото за възди[гането на …ца-та] (българска – изтрито) цьрква тука, на Параклисътъ на (изтрито) и на [мъжкы] и д?вическы училища на свещарницата и на книгопродавницата [чии]то зданія-та с? народны, купиго съ свои [па]ры приснопаметныйтъ докторъ Константинъ Мишайковъ, отъ село Пътеле, Македония, и го поради на (българския – изтрито) въ Битоля народ [който приз]нава духовно БЪЛГАРСК?Т? ЕКЗАРХІ?. За в?[чна негова] и на домочадіе-то му паметь въздигн? се тази плоча [при екзархуването на] блажен?йшаго Антима 1-го. Бытоля 25 Мартъ 1876.

Плочата бе показана на репортер на БГНЕС от местни духовници от Битоля, които се опитват да я съхранят за бъдещите поколения.

Преди няколко месеца от министерството на културата на Македония се ангажираха да запазят друг български надпис, който се намира в църквата „Рождество на Пресвета Богородица“.

Църква „Св. Богородица“ – Битоля

„Рождество на Пресвета Богородица“, известна като „Света Богородица“ е възрожденска православна църква в Битоля. Тя е катедрален храм на Пелагонийска епархия на Българската екзархия.

Църквата е разположена на десния бряг на Драгор, до училището „Св. св. Кирил и Методий“. Инициативата за изграждането й започва в 1869 година от страна на Битолската българска община, начело с Димитър Робев и д-р Константин Мишайков. Д-р Мишайков купува мястото край Пипер хан за строеж на църквата. Изградена е в 1870 година, а осветена в 1876 година.

Църквата е известна е със своя иконостас и резба. Иконостасът, дело на дебърски мияшки майстори, е съставен от иконостасите на църквите „Свети Димитър“ от Магарево (1835) и „Успение Богородично“ в Търново (1837), които са разрушени през Първата световна война.

Ктиторите

Д-р Константин Мишайков е виден български лекар и общественик, деец на Българското възраждане в Македония. Роден е в 1807 година в леринското село Пътеле, в днешна Гърция. Произхожда от големия български род Мишайкови. По-малък брат е на епископ Панарет Пловдивски (Петър Мишайков). Учи в Битоля и Атина и завършва медицина в Пиза, Италия заедно със Стоян Чомаков. След завършването си в продължение на 30 години работи като градски лекар в Битоля. Заедно с Димитър Робев и други оглавява българската просветна и църковна борба с гърцизма в Битоля. Мишайков е сред инициаторите за изграждането на българската община и откриването на български училища в града между 1863-1865 година. Подарява на българската община място за църква и училище. Със собствени средства построява параклис. /БГНЕС