06 декември 2019 г. 11:17 ч.
:: Анализи и Коментари
последна актуализация: 6.12.2019 г. 11:13:05 ч.
Още снимки:
test

“Новата” Гърция хвърля ръкавица към следващия финансов министър

08.07.2019 16.04

След като Атина обяви резултатите от общите избори в неделя, за финансовите министри от еврозоната Гърция ще бъде една от основните теми в Еврогрупата днес следобед в Брюксел. Това вече беше решено миналия месец, като днешната среща има за цел да изпрати послание към новото правителство, дори и да му е трудно да се събуди след нощта на тържествата.

Гръцките представители в еврозоната знаят, че вероятно няма да има гръцки министър в еврогрупата в понеделник. Въпреки това, независимо дали е министър или гръцки посланик, който представлява страната, важното за министрите от еврозоната е, че новото правителство в Атина започва процеса на разглеждане на нови предложения преди преговорите, насрочени за септември.

В това има смисъл, тъй като става дума не само за фискалната празнина, която министрите от еврозоната очакват да достигне 1% от брутния вътрешен продукт през тази година след мерките, които премиерът Алексис Ципрас предприе през май. Налице е също така въпросът за 22 реформи, които напускащата администрация не успя да прокара, което доведе до отрицателна оценка по време на третия преглед. Ако новото правителство иска да промени тази картина и да осигури втория транш от приходите на централните банки в еврозоната от гръцките облигации (SMPs и ANFAs) до края на годината, то ще трябва да запретне ръкави и да започне работа днес.

С нулево време за приспособяване, новият финансов министър ще трябва да се потопи в дълбокото. Първият документ на бюрото му, отбелязан със „спешно“, ще съдържа проектобюджета за 2020 г., тъй като целта от 3,5% от брутния вътрешен продукт изглежда все по-непостижима за тази година. Тя се оспорва както в страната, така и в чужбина, като Банката на Гърция очаква първичен излишък от 2,9%, а Европейската комисия – едва 2,5%.

Процесът на изготвяне на бюджета за следващата година ще изисква експресни процедури, тъй като ще трябва да бъде готов до началото на септември, преди речта на новия премиер на откриването на Международния панаир в Солун. Веднага след това ще започнат преговори с представители на кредиторите на страната за четвъртата оценка след края на спасителната операция.

Месеците до началото на септември ще бъдат от решаващо значение: те ще покажат ефекта от намалението на данъка върху добавената стойност, декларираните доходи на данъкоплатците в тазгодишните отчети – които през последните четири години са в постоянен спад, главно поради увеличаване на укриването на данъци – както и ефектите от въвеждането на механизми за плащането на данъчен дълг в рамките на до 120 транша.

След решението за разширяване на програмата за 120 вноски за предприятия с годишни приходи до 2 милиона евро, се очаква фискалното въздействие да бъде още по-голямо. Засега разплащателният планът е постигнал само постъпления от 105 милиона евро, докато около един на всеки двама от приблизително 155 000 участници са платили задълженията си наведнъж, за да си осигурят пълна липса на санкции.

Практически новата администрация в Министерството на финансите ще има ограничени възможности за маневриране в частта с приходите, тъй като единствената мярка, която все още не е активирана, е планираното намаляване на данъка върху собствеността (ENFIA), с 10% средно. Следователно, ако има някакви недостатъци в изпълнението на държавния бюджет, тежестта ще бъде на страната на публичните разходи.

За момента изглежда, че бюджетният баланс няма да изисква допълнителни 150 милиона евро за субсидиране на кредитополучатели, които ще влязат в плана за защита на страната. Като се има предвид, че тази онлайн платформа е отворена в края на миналия месец, ще са необходими поне два месеца за постигане на първите споразумения между банките и кредитополучателите. Следователно държавата ще започне да бъде обременена със субсидираните траншове, произтичащи от плана за защита (между 20 и 50 процента) след септември и само за три месеца през тази година.

Изпълнението на бюджета след решаващата втора половина на годината започва без предпазна мярка за новата администрация на Министерството на финансите. Официалните бюджетни цифри за юни ще бъдат публикувани по-късно този месец и ако информацията за намаляване на приходите с над 10% миналия месец е точна – с едновременен скок на разходите над целта за месеца преди изборите – няма да има такова нещо като прекомерен излишък.

През първите пет месеца на годината държавният бюджет се представи по-добре с 2,36 милиарда евро, регистрирайки първичен излишък от 916 милиона евро спрямо първоначалната прогноза за първичен дефицит от 1,474 милиарда евро.

Поради редица финансови казуси обаче, по-голямата част от постъпилите приходи са изключени от кредиторите като част от първичния излишък.

След приспадането им, действителното превишение на първичния бюджетен излишък спада до едва 300-350 млн. евро. Ако се потвърди информация за дефицит през юни, то бюджетът ефективно ще влезе във втората половина на годината. Втората част на годината обаче е обременена от събирането на 60-63% от годишните данъчни приходи, както и от оценката на ефектите от програмата за изплащане на просрочените задължения към данъчните власти и социалноосигурителните фондове.

Кириакос Мицотакис обяви, че съставът на новото правителство вече е ясен. Ясно е и друго – че който и да оглави финансовото министерство, ръкавицата към него вече е хвърлена и е по-добре да се залавя за работа час по-скоро, за да могат прогнозите и обещанията на новия премиер да поемат по пътя на реализацията. /БГНЕС

—————————————————-

Танос Цирос за „Катимерини“

Днес+

Коментирай статията


Последни от Анализ
15:23
Дишането на лондонския въздух е като изпушването на 160 цигари годишно
04 декември 2019 г.
14:52
Шокиращите прогнози на Saxo Bank за 2020 г.
13:27
Забавя се растежът на глобалните въглеродни емисии през 2019-а
11:53
Ядем повече месо и риба, но ограничаваме хляба, сочи статистика
08:24
Експерти: Ще се справи ли Цацаров с корупцията
03 декември 2019 г.
19:41
Как нулевите и отрицателни лихви подриват икономиката
17:33
Бюджет 2020 - в пасивна защита срещу рецесията
12:24
2019 г. е една от трите най-топли от 1850 г. досега
02 декември 2019 г.
09:19
Има ли място за Турция в бъдещето на НАТО?
01 декември 2019 г.
15:12
Над 700 000 шофьори хванати с превишена скорост през 2019-та
30 ноември 2019 г.
20:23
Колко струва да се кандидатираш за президент на Щатите?
11:09
Калигула, Кнут и Тръмп
10:39
Паметникът на Гарегин Нжде като тест за Никол Пашинян
10:12
Защо поляците предпочитат Германия пред Великобритания
29 ноември 2019 г.
14:41
Юнкер с умиление за срещите с Борисов и за годините в служба на Европа
09:20
Black Friday: Историята на явлението
28 ноември 2019 г.
12:10
„Бонус-малус“: плащаме два пъти за едно нарушение
09:56
Руското влияние в Сърбия е нараснало след идването на Вучич на власт
27 ноември 2019 г.
14:15
Кога НАТО 1+ НАТО 2 ще сформират единна НАТО?
12:46
Какво посрещане да очаква Вучич при предстоящото си посещение в Кремъл
09:34
Проф. Николай Поппетров: Последиците от Ньой се чувстват ментално
26 ноември 2019 г.
15:09
Балканите: земетръсна зона
14:41
Отношенията между Тръмп и Пентагона са все по-бурни
25 ноември 2019 г.
17:10
31 166 хил. сигнала за домашно насилие на спешния телефон само за 2019 г.
15:20
Две жени на месец губят живота си от насилие в България

Най-четени от Анализ

Избор на редактора