От 2020 година 60% от парите за висшето образование трябва да зависят от критерии, свързани с качеството. Това заяви ректорът на Софийски университет проф. Анастас Герджиков на конференция, посветена на неравенствата в държавните висши училища по доходи, количество и качество.

По думите му през последните години има болезнена реформа в българските университети, а никой от тях не може да постигне големи резултати без необходимото финансиране. 1 млрд. долара е най-ниското финансиране при първите 500 университети в света, подчерта проф. Герджиков.

Според председателят на Националния браншови синдикат за Висше образование и наука към Конфедерацията на независимите синдикати в България (ВОН-КНСБ) Лиляна Вълчева е нужно устойчиво развитие на системата и всички да сме удовлетворени от средствата, които държавата отпуска.

Не в строителство, не в зали, а в човешки ресурс са нужни инвестиции. Трябва да се даде глас на всеки работещ и да се засили социалният диалог.

От КНСБ предлагат да се договорят варианти за балансиране в системата чрез изменение на ПМС 162 и увеличение на средствата като дял от БВП. Именно там е най-голямото неравенство.

Според главен асистент Стефан Аспарухов неравенства се наблюдават и в заплащането на висшето образование - в столицата увеличенията (на студентските такси - б.р.) през изминалата година са били по-големи от тези в останалите населени места.

Аспарухов представи данните от анализ на неравенствата в държавните висши учебни заведения.

Все още няма информация за това как се разходват собствените пари за възнаграждения и средствата от студентите, платено обучение, стана ясно от думите му. Във всички ВУЗ-ове в периода 2016-2018 година броят на студентите в държавна поръчка намалява средно с 402 студенти.

С 1,3% са повече наетите преподаватели. Те отговарят за по-малко обучаващи се. Има университети, в който силно се е повишил броят на новонаетите и същевременно е спаднал броят на студентите.

Средната брутна работна заплата в държавните висши училища е 1350 лева, като най-ниската е 894 лева. Най-високото възнаграждение в системата получават преподаватели в МГУ - 2228 лева. Разликата е над 600 процента, акцентира Аспарухов.

Първите пет висши училища с най-голямо общо повишение на заплатите през последните две години са Национална музикална академия, УАСГ, Университет "Проф. Асен Златаров" - Бургас, СУ "Св. Климент Охридски" и МУ Варна.

Заплатата на професорите в страната е с около 500 лева по-висока от тази на висши учебни заведения в столицата, посочи Аспарухов.

Според столичния кмет Йорданка Фандъкова предизвикателствата във висшето образование са големи. От една страна намаляващи брой студенти, а от друга - очакванията на обществото към качеството на подготовка на младите хора. Образованите и предприемчиви млади хора са най-големият ресурс на столицата, подчерта тя.

Фандъкова е убедена, че без законодателни промени няма как да се правят реформи, те са и тежки, но се правят с пари. Механичното увеличаване на средствата в никакъв случай не води до качество на реформата, допълни тя.

Затова и диалогът с участието на синдикатите в системата е изключително важен, смята Фандъкова.