До 52% падат българите, убедени в демокрацията
България 26.06.2019 12:31
52% от българите имат положително отношение към демокрацията. Преди десетилетие техният брой е бил 60%, показва изследване на "Галъп интернешънъл".
В България, в третото десетилетие след началото на демократичните промени, отношението към демокрацията остава по-скоро положително, но е в по-ниска степен спрямо световните тенденции, смятат социолозите.
Същевременно 76% от хората по света се съгласяват с твърдението, че демокрацията може да има недостатъци, но е най-добрата форма на управление.
В България, в третото десетилетие след началото на демократичните промени, отношението към демокрацията остава по-скоро положително, но е в по-ниска степен спрямо световните тенденции, смятат социолозите.
Същевременно 76% от хората по света се съгласяват с твърдението, че демокрацията може да има недостатъци, но е най-добрата форма на управление.
Това показват данните от две вълни на изследване, проведени от световната асоциация "Галъп интернешънъл" (в сътрудничество с УИН) в повече от 60 държави и сред над 60 хиляди души. Вълните са в средата на двете десетилетия на двайсет и първия век - през 2005 и 2015 г.
За първи път се сравняват даннитe от двете мащабни изследователски вълни. Поводът е 30-тата годишнина от 1989 г., когато падна "Желязната завеса".
По региони през 2015 г. демокрацията е най-харесвана - очаквано - в Северна Америка (82% мнозинство съгласно, че демокрацията е най-добра форма на управление). В Западна Европа 80% от запитаните одобряват демокрацията.
От друга страна, по-ниските нива на съгласие с твърдението, че демократичната система е най-добра са най-ниски в Източна Европа (64%) и Северна Азия (55%).
Дори на фона на Източна Европа одобрението за демокрацията в България е под средните стойности. Явно е, че при нас резултатите от трансформацията след 1989 г. е оставила много въпросителни за качеството на демокрацията, пишат социолозите.
52% от българите са съгласни, че макар и да има своите недостатъци, демокрацията все пак е най-добрата форма на управление. Една трета от сънародниците ни не приемат това твърдение, а 16% не знаят как да отговорят.
Делът на българите, които не смятат, че демокрацията е най-добрата форма на управление, се е повишил с една десета - от 23% на 32%.
Ситуацията е сходна и в съседните на България държави. В Румъния, с която споделяме в последните десетилетия общ път на демократично развитие, през 2005 г. делът на съгласните, че демокрацията е най-добра система е бил 80%, а през 2015 се стопява до 58%.
Според изводите на "Гълъп интернешънъл" има повишаване на съмнението и критичността по отношение на демократичното управление у нас и това е в съзвучие с настроенията страните от региона. Разбира се, следваща вълна на изследване ще покаже дали и доколко тази тенденция е устойчива. Ако у нас наистина убедеността в качеството на демокрацията трайно спада, въпросът следва да получи адекватно внимание, защото е повод за тревога.
Населението на света показва висока степен на приемане на демокрацията. В нашето десетилетие 76% от всички запитани отговарят положително или по-скоро положително на твърдението "Демокрацията може и да има своите недостатъци, но е най-добрата форма на управление". По-скоро несъгласни или съвсем несъгласни са 20%. Хората, които нямат отговор са 4%.
Десет години по-рано делът на съгласните и по-скоро съгласните е бил 79% - срещу 17% по-скоро несъгласни или съвсем несъгласни, а останалите - колебаещи се.
Разколебаване показват всички изследвания сред хората, които харесват демокрацията. Най-осезаема е разликата в Азия, Африка и в Източна Европа. Предстои още една вълна от изследвания, която да покаже дали това е устойчива тенденция.
Възприемането на демокрацията като най-добра форма на управление днес е широко разпространено във всички демографски групи по света. Подкрепата за демокрацията е висока, и се среща практически сред всички вероизповедания. Закономерно, колкото по-високо е нивото на образование и доходите, толкова по-висока е и подкрепата на демократичното управление. /news.bg
За първи път се сравняват даннитe от двете мащабни изследователски вълни. Поводът е 30-тата годишнина от 1989 г., когато падна "Желязната завеса".
По региони през 2015 г. демокрацията е най-харесвана - очаквано - в Северна Америка (82% мнозинство съгласно, че демокрацията е най-добра форма на управление). В Западна Европа 80% от запитаните одобряват демокрацията.
От друга страна, по-ниските нива на съгласие с твърдението, че демократичната система е най-добра са най-ниски в Източна Европа (64%) и Северна Азия (55%).
Дори на фона на Източна Европа одобрението за демокрацията в България е под средните стойности. Явно е, че при нас резултатите от трансформацията след 1989 г. е оставила много въпросителни за качеството на демокрацията, пишат социолозите.
52% от българите са съгласни, че макар и да има своите недостатъци, демокрацията все пак е най-добрата форма на управление. Една трета от сънародниците ни не приемат това твърдение, а 16% не знаят как да отговорят.
Делът на българите, които не смятат, че демокрацията е най-добрата форма на управление, се е повишил с една десета - от 23% на 32%.
Ситуацията е сходна и в съседните на България държави. В Румъния, с която споделяме в последните десетилетия общ път на демократично развитие, през 2005 г. делът на съгласните, че демокрацията е най-добра система е бил 80%, а през 2015 се стопява до 58%.
Според изводите на "Гълъп интернешънъл" има повишаване на съмнението и критичността по отношение на демократичното управление у нас и това е в съзвучие с настроенията страните от региона. Разбира се, следваща вълна на изследване ще покаже дали и доколко тази тенденция е устойчива. Ако у нас наистина убедеността в качеството на демокрацията трайно спада, въпросът следва да получи адекватно внимание, защото е повод за тревога.
Населението на света показва висока степен на приемане на демокрацията. В нашето десетилетие 76% от всички запитани отговарят положително или по-скоро положително на твърдението "Демокрацията може и да има своите недостатъци, но е най-добрата форма на управление". По-скоро несъгласни или съвсем несъгласни са 20%. Хората, които нямат отговор са 4%.
Десет години по-рано делът на съгласните и по-скоро съгласните е бил 79% - срещу 17% по-скоро несъгласни или съвсем несъгласни, а останалите - колебаещи се.
Разколебаване показват всички изследвания сред хората, които харесват демокрацията. Най-осезаема е разликата в Азия, Африка и в Източна Европа. Предстои още една вълна от изследвания, която да покаже дали това е устойчива тенденция.
Възприемането на демокрацията като най-добра форма на управление днес е широко разпространено във всички демографски групи по света. Подкрепата за демокрацията е висока, и се среща практически сред всички вероизповедания. Закономерно, колкото по-високо е нивото на образование и доходите, толкова по-висока е и подкрепата на демократичното управление. /news.bg
CHF | 1 | 2.00003 |
GBP | 1 | 2.2837 |
RON | 10 | 3.93021 |
TRY | 100 | 5.61962 |
USD | 1 | 1.82549 |
Последни новини
- 21:22 Хороскоп за събота, 27 април 2024 г.
- 19:42 Адвокатът на Григорова: Липсват нови 17 флашки, ЦИК казват, че вече са модифицирани за вота
- 19:34 Валентина Войкова поема оперативното ръководство на Евронюз България
- 19:27 Ема Стоун призова феновете си да се обръщат към нея вече с цялото й име
- 19:22 Цеков за новата арт инсталация на Терзиев: Надпис, тип „селски хоремаг“ за 100 000 лева
- 19:13 FT: Пристигането на руски войски в Нигер е смъртоносен удар за американските сили
- 19:05 Антъни Блинкън: Без китайска подкрепа войната в Украйна би била трудна за Русия
- 19:02 Разменен за Медведчук боец от "Азов": Руснаците ще спечелят, когато завземат Киев и стигнат до Лвов