Когато се кандидатираха за преизбиране индийският премиер Нарендра Моди и неговите министри подчертаха, че по време на тяхното управление Индия се е превърнала в най-бързо растящата голяма икономика, припомня Михир Шарма за Bloomberg.

Това никога не е било голямо постижение. В края на краищата Китай бе в значителен спад още преди търговската война със САЩ. Според последните данни обаче Индия вече изостава от Китай – растежът й през първото тримесечие е бил 5,8% спрямо 6,4% за най-многолюдната страна.

Това е четвърто поредно тримесечие на забавящ се растеж – последователно от 8% през 7% и 6,6%. На това забавяне може да се гледа като на класическо - от вида, който се предвиждаше от известно време. Индийските статистическите данни постоянно се поставяни под съмнение, но в случая траекторията е ясна.

Финансовото министерство на Индия е категорично относно причините за забавянето – частното потребление, инвестициите и износът растат с по-малко от очакваното, като при последните две има проблеми от години.

Дълго време икономическите данни бяха подкрепяни от потреблението, но няколко индикатора вече показват известна криза и при него. Продажбите на пътнически автомобили например са намалели със 17% през април – най-големият спад от октомври 2011 г. Големите компании за потребителски стоки предупреждават инвеститорите относно забавящото се търсене.

Икономическият спад лесно можеше да бъде предсказан – никоя икономика не може да расте само на базата на потребителското търсене.

Междувременно финансов министър стана Нирмала Ситхараман, която дойде от министерството на отбраната. Ситхараман бе реално говорител на партията, докато тя беше в опозиция, и не беше много успешна в управлението.

Докато беше министър на търговията експортният растеж на страната бе анемичен. Тя стартира управлението си с преразглеждане на търговските споразумения на страната, като отхвърли всички индийски двустранни инвестиционни договори. Обръщането на Индия към себе си може да се засили по време на сегашното й министерстване.

Това би било голяма грешка. Износът и инвестициите пострадаха заради манията за защита на вътрешния пазар и вярата, че компаниите и инвеститорите ще се втурнат към Индия независимо от поведението на правителството.

Реалността е, че страната пропиля пет години в изпуснати възможности. Днес компаниите, които искат да напуснат Китай рядко виждат Индия като първия си избор. Всъщност много индийски производители, които искат да останат свързани със световния пазар тихомълком търсят начини за изнасяне на производството си в чужбина.

Това се случва въпреки реалните подобрения в инфраструктурата и вътрешната свързаност през последните няколко години. Подходът на Моди от първия му мандат очевидно не е достатъчен, за да стимулира индийския икономически растеж.

Той се фокусираше върху строеж на инфраструктура, повишаване на правителствените приходи, увеличение на публичните разходи, защита на индийската индустрия и опит да се отпуснат кредити на изключените от финансовата система.

Сега, след като изборите приключиха, правителството най-после призна, че подходът му е довел до най-голямата безработица от 70-те години насам. Все още обаче не е признало своята арогантност като част от проблема.

Да, Индия е голяма страна, но производството само за вътрешния й пазар няма да е достатъчно да развие икономиката. Като всяка друга държава, която създаде устойчива средна класа, Индия трябва да произвежда за света.

Това означава осигуряване на основните права – ясни, прозрачни и надеждни регулации, система за разрешаване на спорове на световно ниво, и гъвкави пазари на земя и труд. Страната също ще трябва да инвестира в работната си сила – работниците, които фирмите искат да наемат са твърде скъпи в сравнение с тези от икономики като Бангладеш, а останалите не са достатъчно квалифицирани.

Основното образование и здравеопазването трябва да са по-качествени, за да може индийската работна сила да е конкурентна. Индия не може да игнорира и търговските споразумения и вътрешните регулации, които ще бъдат необходими за привличането на глобалните вериги на доставки.

За съжаление не се вижда Индия да бърза с решаването на тези въпроси, които се знае, че са пречка пред икономиката, още откакто Моди дойде на власт през 2014 г. Правителството обяви, че са били създадени министерски комисии, които да се заемат с икономиката и безработицата. Предшествениците на Моди обаче също опитаха нещо подобно.

Без промяна в мирогледа и без малко повече смиреност, няма причина да се надяваме на по-добър късмет. /moreto.net