БСП и ДПС не подкрепиха намаляването на партийната субсидия

България 06.06.2019 16:54

Парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на първо четене правителственото предложение за промяна в Закона за държавния бюджет, с което държавната субсидия за един глас за политическа партия намалява от 11 лева на 1 лев. Проектозаконът по принцип бе подкрепен от 10 гласа на депутати на ГЕРБ и Обединени патриоти. Срещу него гласува Йордан Цонев от ДПС, а депутатите от БСП отказаха да участват в гласуването с мотива, че не искат да участват в цирковете на управляващите.

"От 2001 година ДПС сме на твърдата позиция, че политическите партии трябва да се финансират от бюджета, а не от мутрите, олигарсите и сивата икономика. Затова сме против това предложение на ГЕРБ", обяви Йордан Цонев.

Според Румен Гечев от БСП това предложение за промяна в Закона за държавния бюджет е напълно популистко и вкарано от премиера под напора на лавината негативни за управляващите събития. Гечев посочи, че последният доклад на Европейската комисия изважда наяве редица проблеми в България, в това число и във финансовия и сектор. "Този доклад на ЕК пише двойка на правителството. Перспективата за приемането на страната ни в банковия съюз на ЕС и в ERM II става все по-далечна и премиерът се опитва да отклони общественото внимание от тези проблеми с такива популистки ходове като тази предложена промяна в закона за бюджета, засягаща финансирането на политическите партии", каза Гечев.

Според него това намаление на субсидията създава опасност политическите партии в страната да попаднат под влиянието на различни бизнес структури. Гечев обърна внимание също така и на факта, че предложението за промяна е внесено и се разглежда в нарушение на изискванията на парламентарния правилник. "По правилник ние трябваше да получим проектозакона най-малко 24 часа преди разглеждането му и в мотивите към него трябваше да са посочени не само ефектите за бюджета, но и ефектите за политическите партии и чрез тях ефектите върху бюджетната политика на държавата", смята Гечев.

Той съобщи, че при обсъждането на проектозакона ще постави въпроса партиите, които са натрупали депозити, да върнат тези парти в бюджета. "Имам информация, че някои партии са натрупали значителни средства по банкови сметки. Например са ми споменавали, че ГЕРБ има 20 милиона по банкови сметки. Това означава, че те не са ползвали полагащата им се субсидия, като са покривали партийните си разходи с приходи от други източници. Затова ще предложа в такива случай партиите да връщат в бюджета тези натрупани средства, така както структурите, които ползват бюджетни пари, са длъжни да връщат в хазната неусвоената част", обясни Гечев, като подчерта, че БСП няма този проблем, защото и при сегашната субсидия тя едвам връзва двата края.

Николай Александров от "Обединени патриоти" заяви, че подкрепя принципно предложението на правителството за намаляване на субсидията, но само ако тя засяга финансирането на работата на партийните структури. "Когато става дума за предизборни кампании, където разходите за телевизионна реклама са огромни, дори и сегашната субсидия в много случаи е недостатъчна. Затова ако ще се намалява субсидията, ще трябва да има специални законови текстове, гарантиращи равен достъп на партиите до електронните медии особено в предизборни кампании. Смятам да направя такива предложения за промени в Закона за политическите партии преди внасянето му за гласуване на второ четене в пленарна зала", каза Александров.

Според председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова обсъждането на правителственото предложение за намаляване на партийната субсидия от 11 лева на 1 лев ще покаже кои са партиите в Народното събрание застъпващи популистки позиции.

Що се отнася до надвзетите от партиите пари от бюджета Стоянова посочи, че тяхното възстановяване е уредено в гласуваните на първо четене в пленарна зала промени в Закона за политическите партии. "Има два способа това възстановяване да бъде направено. Единият е самата партия доброволно да върне надвзетите от 2016-а насам пари. А вторият е тези пари да й бъдат удържани от бъдещите субсидии, които ще й бъдат плащани", каза Стоянова. Тя обаче не можа да обясни какво ще се случва с партии, на които вече не се полагат субсидии, но имат да връщат надвзети пари. "По този въпрос питайте юристите", лаконична бе Стоянова.

Предложението на премиера, което той внесе тази сутрин, бе определено от Крум Зарков като кризисен ПР. Размерът на държавната субсидия за политическите партии и коалиции за една година ще бъде намален с 6,5 милиона лева, след като предложението на Министерски съвет беше прието единодушно на първо четене със 170 гласа "за" от народните представители.

Въпросът с партийните субсидии стана особено актуален след изнесената информация в "Шоуто на Слави", че партиите всъщност са получили не 11 на глас, а над 13 лв. и че методиката на изчисляване на субсидиите, всъщност противоречи на закона. Шоуто на Слави се позова на получена от МФ информация, а главният прокурор Сотир Цацаров веднага се самосезира и разпореди проверка.

Преди два дни Върховна административна прокуратура разпореди на министър Горанов в 30-дневен срок да поправи неправомерно по-високите субсидии, които са получили политическите партии. Според разпореждането на прокуратурата Горанов трябва да започне действия за събиране и възстановяване на изплатените в повече суми по годишните субсидии на правоимащите партии за периода 2016 г.- 2018 г. Трябва и да се организира стриктно спазване на чл.25- 28 от ЗПП, така че те да получават реално определения им по закон размер на партийната субсидия - това че направено от правителството моментално.

От БСП вече обявиха, че са готови да върнат надвзетото, но отхвърлиха всякакви други въпроси, включително и това дали са забелязали "грешката". Социалистите поискаха и оставката на министър Горанов по случая.

Припомняме, през 2016 г. Слави Трифонов инициира подписка за провеждане на референдум, която беше подкрепена от над половин милион българи. Предвиждаше се той да включва шест питания, които да бъдат поставени заедно с гласуването за президент. Един от въпросите беше свързан именно с партийните субсидии. Гражданите трябваше да решат дали подкрепят годишната държавна субсидия на политическите партии и коалициите да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори.

При провеждането на референдума през ноември по въпроса се произнесоха над 3 милиона българи, като резултатите бяха красноречиви. Общо 2 516 957 души се обявиха "за" идеята срещу едва 523 703, които бяха против.

Дни по-късно обаче от ЦИК съобщиха, че не достига под 1%, за да бъде референдумът задължителен. Слави Трифонов обвини Комисията в "чудовищна манипулация", но след близо половин година ВАС се произнесе окончателно в полза на ЦИК.

Така въпросите от референдума отидоха за обсъждане в Народното събраниеи въпреки че при последното си подаване на оставка премиерът Борисов се зарече да изпълни народната воля, реално обсъждане на въпросите в пленарна зала нямаше. Самият Борисов не веднъж се е изказвал против идеята за субсидия от 1 лев на глас именно с аргумент, че по този начин партиите ще станат зависими от икономически субекти. /news.bg
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911