Папа Франциск призова младите хора в Румъния да не забравят своите корени. Този призив той отправи в град Яш, в историческата румънска област Молдова, където вчера имаше среща с румънски младежи и където произнесе слово пред 100 000 души, събрали се на площада пред местния Дворец на културата, предаде Франс прес.

"Ние всички принадлежим едни на други. Животът на всеки е свързан с живота на другите", каза папата пред множеството на площада пред Двореца на културата.

Преди това папата изслуша студент по информатика на име Едуард, който му разказа, че цяло едно поколение млади румънци се сблъскват с трудности да изградят своето бъдеще в една страна, която се слави като една от най-бедните в Европа. Младежът сподели на папата, че иска да се утвърди в родината си, а не да търси реализация в други краища по света.

Пет дни след евровота, белязан от възхода на националистическите движения в Европа, папа Франциск отдаде почит на "милионите румънци, които със своята култура, своите ценности и своя труд обогатяват страните, в които са емигрирали".

В Яш папата посети и местната катедрала Света Мария Царица Небесна, където благослови богомолци и се ръкува с тях. Сред благословените имаше много възрастни и болни хора.

В Яш живее най-голямата католическа румънскоезична общност в страната, отбелязва Франс прес.

Преди това папата беше в Трансилвания, където живеят основно 1,2 милиона унгарци кореняци. Там той отслужи литургия пред 100 000 души, които не се изплашиха от бурите и дъжда и се събраха на огромното поле, прогизнало от вода и от кал, пред богородичното светилище в Шумулеу чук.

Днес приключва визитата на Франциск в Румъния. Той ще посети град Блаж, отново в Трансилвания.

Там той ще обяви за блажени седем гръко-католически епископи. Те са били задържани в нощта на 28 срещу 29 октомври 1948 г. от агенти на румънския комунистически режим и са били обвинени в държавна измяна и шпионаж в полза на империалистите. В затвора седемте епископи са били измъчвани и унижавани. Те са умрели или зад решетките, или в изолация в православен манастир и са били погребани набързо. Не е ясно къде са гробовете на четирима от тях. Като символичен жест решетките от килиите, в които са лежали в затвора епископите, ще бъдат вградени в трон, създаден специално за идването на папата, разказа за Франс прес Клаудиу Поп, епископ от Блаж.

Блаж е седалище на Гръко-католическата църква на Румъния. Тя обединява католици от византийския обред и е произлязла от отцепване от православната църква, датиращо от края на 17-и век, когато Трансилвания беше част от Австро-Унгарската империя. Тази църква е запазила православните си практики, но признава властта на папата. Това не е било толерирано от комунистите. С декрет от 1948 г. се забранява де факто гръко-католицизма в страната и се изтъква, че неговите последователи "са се върнали в православната вяра". Така Православната църква е получила имуществото, по-специално храмовете на новообявените извън закона.

Тази ненавист срещу вярата произтичаше от Сталин, който ликвидира по същия начин Украинската гръко-католическа църква, разказва румънският изследовател Емануел Космовичи.

По време на комунизма много гръко-католици в Румъния, подложени на натиск, се присъединяват към православните. През 1948 г. гръко-католиците са били над 1,5 милиона, а днес са само 200 000 при население на Румъния от 20 милиона души, от което 86 процента са православни. От конфискуваните от комунистите над 2200 църкви на гръко-католици, по-малко от 150 са били реституирани в последните 30 години.

Днес папа Франциск ще се срещне в Блаж и с представители на ромската общност. Ромите са чести жертви на дискриминация и на ненавист не само в Румъния, но и на други места в Европа. Румънски роми от Блаж, очакващи срещата с папата, казват, че "несъмнено той ще говори за дискриминацията".

В Блаж по-голямата част от ромите, които са общо няколко хиляди, живеят в периферията на града при лоши условия.

След срещата този следобед с представителите на ромската общност папата ще отпътува за Рим от град Сибиу в Трансилвания. /24chasa.bg