- Нашето изкуство е колективно творчество. Сам като творец не мога и нямаше да се изградя, ако не беше екипът, с който имам честта и удоволствието да работя през всичките тези години. Ако художникът застава сам пред платното, авторът на музиката сам пред нотния лист, поетът пред бялата страница, то ние, хореографите, зависим от всички тях, за да можем да обединим и пресъздадем всичкото това творчество в танц. Така както всеки танц си има муза и вдъхновение, така може една картина или едно стихотворение да ни накарат да влезем в залата и да заработим. Много често се случва това да е фолклорна песен и затова е трудно да кажем, че ние, хореографите, сме еднолични творци. Помоему би трябвало да се наричаме обединители на изкуството – движение, музика, костюм.
Тук е моментът да спомена творците, които са спомогнали за моето израстване през годините. Танците, които съм създал, са осъществени благодарение на авторите на музикантите, с които съм имал честта да работя – Георги Стоянов, първият диригент на ансамбъл „Гергана“ и един от основателите, Николай Докторов, Живко Димитров, Данчо Радулов, Петьо Кръстев, Божидар Симеонов, Веселин Русев. В новия проект, за който започнахме подготовка веднага след концерта на 28 май, проф. д-р Костадин Бураджиев е автор на музиката на един от танците, който ще влезе в спектакъла. Надяваме се с този спектакъл да зарадваме варненската публика на 22 ноември от 19 ч. в зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Премиерното представление „Ех, Добружо“, посветено на 20 г фА “Гергана“, е реализиран с финансовата подкрепа на община Варна, дирекция Образование и младежки дейности.
Ансамбъл „Гергана“ е създаден през 1999 г. от група млади ентусиасти с цел да съхраняваме и популяризиране фолклора от варненския край. От самото си създаване до ден днешен се поддържат трите артистични структури – хор, оркестър и танцов състав, което ни прави уникални, единствени във Варна. След закриването на ансамбъла за нар песни и танци „Варна“ през 91 г. екипът на „Гергана“ се опитва с търсенията си и реализацията на концертната си дейност да запълни тази празнота в културния афиш на Варна.

- Каква е географията на ансамбъла като репертоар и като сценични изяви? 

- Ансамбълът поддържа репертоар от всички етнографски области на България, като разбира се се стремим и наблягаме предимно на варненския и добруджански фолклор. Като докторант на академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив този спектакъл, посветен на 20- годишнината на ансамбъла, ще бъде един завършек на научния ми труд „Влиянието на ваяците върху оформяне на стила и характера на танцовия фолк от варненския край“. В спектакъла ще влязат произведения предимно от Варненско и един танц от Добруджа, който дава и заглавието на концерт-спектакъла „ЕХ Добружо“, - идеята на автора на танца Данаил Маринов е да съхрани фонетичното звучене, а не да се придържа към правописната норма. Това ще е единственият танц в спектакъла, който няма да е по моя хореография. В репертоара ни влизат танци от Родопа, централна и източна Тракия, Пирин, Северна България, шопулка и, разбира се, Варненския и Добруджанския край, които обхващат периметър от северните склонове на Ст. Планина и цялото добруджанско поле.

През годините ансамбълът има множество изяви в страната и в чужбина. Надхвърлили сме границите на европейския континент с представления в Дубай и Русия. Първите 16 г. след създаването си ансамбълът се финансираше от Техническия университет, но с последната промяна на ръководството беше решено, че университетът няма нужда от нас. Потърсихме и намерихме нов дом в лицето на Икономическия университет във Варна, където от 4г. ансамбълът ползва база и финансовата подкрепа. От тази година финансово ни подкрепя и дирекция Образование и младежки дейности в община Варна. Издръжката на такава художествената структура, била тя и непрофесионална, е непосилна за група ентусиасти. За да могат да се поддържат костюми, репертоарна политика, концертни изяви, трите звена - хор, оркестър и танцов състав, се изисква солиден бюджет. Тук е моментът да благодаря и на кооперация „Галатея“- Варна, която през годините винаги е допринасяла за сценичната ни визия с богатия гардероб и багри на костюмите от всички етнографски области. Специално признание за момичетата от отдел „национално облекло“.

- В дигиталната ера все още има млади хора, които с жар съхраняват традициите, как обяснявате това?

- Младите хора, които идват в ансамбъла, носят в себе си един заряд и желание за изява, за нови творчески виждания и реализация на сцена. Истински щастливец съм, че имам удоволствието да работя с толкова талантливи, възпитани и отгледани танцьори. Казвам отгледани, защото те при нас идват като студенти, всеки от своя град или село, носейки един различен стил и характер, и с това само допълват и обогатяват палитрата на ФА „Гергана“. Сега е моментът да благодаря на колегите, които подготвят такива чудесни деца, възпитават ги в любов към танца и българската традиция. Повечето от тях, когато завършат университета, остават част от ансамбъла и продължават да играят в него и до днес. Сред нас има момиче вече жена, което е от първата изява на сцена - благодаря ти, Нели!, че продължаваш да отделяш част от времето и лишаваш семейството си заради ансамбъла. Иванела Керанова, първата диригентка на ансамбъл „Гергана“, днес една от вокалните солистки, също е дала огромна част от себе си за общия успех. Благодарности на доц. Йорданка Неделчева, с която вече 8 г. работим рамо до рамо като диригент на хора – един чудесен педагог и незаменим приятел. Георги Мановски, който от 3 год. дирижира оркестъра и така може би пренесе професионализма на ансамбъл Варна в наследство на ансамбъл „Гергана“. Въпреки че сме самодеен колектив, творческият екип се стреми да подхожда професионално и да се представя професионално на сцена.

- Публиката от години е развила вкус към сюжетните танцови постановки, как поддържате този интерес?

- Всеки колектив в един период от време създава или поставя в репертоара си сюжетно-тематичен или камерен танц. За 15-годишнината си представихме пред публиката в Драматичен театър „Ст. Бъчваров“ спектакълът „Майчина клетва“– сюжетно-тематичен спектакъл, който беше вдъхновен изцяло от легендата за родното село на майка ми Ново Паничарево, община Приморско. След финала на представлението покойният Георги Велев ме прегърна, стискайки ми ръката и ми каза: „Моето момче, след това което видях от теб тази вечер на сцената, ти повече приятели в този град няма да имаш!

- Прав ли се оказа, толкова ли е тежка професионалната завист във Вашите среди?

- Абсолютно. Но тъкмо затова още по-високо ценя професионализма на екипа, с който работя. Затова още веднъж им благодаря. А на този човек, на Г. Велев, дължа много, след запознанството ми с него мисля, че имам един коренно различен поглед към фолклорното танцово изкуство въобще. Ако Елена Евстатиева ме изгради като ръководител, то Георги Велев е моят духовен водач и мисля, че продължава да го прави и от отвъдното. Случайно или не, първата ни срещата беше в момент , в който твърдо бях решен да захвърля всичко и да насоча усилията си в съвсем друга сфера. Той влезе с мен в залата и ми показа необятния простор на варненския танц, буквално разкривайки си душата. На концерта на 28 май отново имах повод да спомена името му – в България има трима души, от които можеш да се учиш на варненско – покойния Г. Велев, Георги Карамитев /Дядо Гошо/ и Георги Колев – тримата Георгиевци, от които благородно крада занаят с отворени очи и с пълни шепи. Точно като повелята на покойния ми баща – че занаят не се учи, а се краде. А нашето изкуство е най-тънкия занаят – майсторството да умееш да вплетеш в едно музика, картина и танц, за да може глухия да чуе, слепият да види и немият да затананика. Успеем ли да случим това, значи сме се справили.

- В последните десетина години любителските танцови школи се радват на популярност, съдържат ли те кадрови потенциал за ансамбли от мащаба на „Гергана?

- Да, действително в последно време наблюдаваме завръщане на интереса към танцовото изкуство и конкретно към български фолклорен танц. От една страна е чудесно и води до своите позитиви. От друга страна обаче, е страшно и заплашително, дебне като бомба със закъснител върху фолклорното изкуство въобще. Пак ще цитирам Г. Велев, който казваше : Запомни едно – в танца трябва да се събира лико с лико, коноп с коноп. Разчитам метафората така – не трябва да смесваме стилове, не трябва модерното да взема връх в автентичното. Когато обработваме автентичното, да го правим така, че то да е съхранило стила и характера на региона, откъдето идва. Велев казваше дори, че в хореографията трябва да личи бабичката или дядото, от когото сме видели хорото. За съжаление младите колеги, а и не само, водени от стремежа си и от изискванията, които поставят посетителите в танцовите зали за клубовете по народни танци, в стремежа си да са оригинални и различни, навлизат в дълбоки води, без да знаят къде ще ги отведат. Принасят в жертва автентичността, което в един момент ще доведе до там, че идните поколения ще се налага да ходят до Япония, до Холандия, където има групи от чужденци, които съхраняват българския фолклор в най-чистия му вид. Ако не ни е срам да позволим и това да се съсипе, нека да продължаваме в същия дух. И вместо в творци, да се превръщаме в касиери, водени само от идеята за печалба. Ние, хореографите, трябва да разберем едно – ние сме призвани не само да правим изкуство, а да съхраняваме традиции. Традицията, която ни е съхранила нас самите през вековете и която ни отличава от всички народи.