Нова стратегия на Европейския съюз за Централна Азия ще бъде представена официално в Бишкек на 7 юли на 15-ата среща между външните министри на ЕС и на държавите от Централна Азия (ЦА). Преди това обаче документът трябва да бъде одобрен от Европейския съвет. Според експерти ЕС смята да преследва занапред по-активно интересите си в Централноазиатския регион.

На сайта на дипломатическата служба на ЕС (EEAS) е качен проект на документ, озаглавен "ЕС и Централна Азия: Нови възможности за силно партньорство". Текстът от 17 страници предлага нова визия, подразбираща по-качествени връзки с Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Както заяви европейският комисар за международното сътрудничество и развитието Невен Мимица, "чрез обновеното партньорство целим да заздравим взаимодействието с партньорите от ЦА, за да им помогнем да направят региона по-стабилен, процъфтяващ и по-взаимносвързан".

По редица причини Централна Азия до неотдавна бе смятана предимно за руска зона на интереси, посочи пред нашия вестник Леонид Гусев, експерт от Института за международни изследвания към Московския държавен институт за международни отношения. Напоследък обаче тенденцията се мени. Първо, елитите и населението в бившите съветски републики постепенно осъзнаха, че са независими и си направиха съответните изводи. Второ, икономически и географски причини превърнаха региона в арена на конкуренция между основните световни "силови центрове".

"Сътрудничеството между европейските страни и държавите от региона започна съществено да се засилва от началото на 2000-те години по няколко вектора едновременно - икономическо-енергийния, политическия и културния. Причината бе, че страните от ЕС започнаха да усещат все по-силна потребност от въглеводородни суровини. А страните от ЦА, най-вече Казахстан, Туркменистан и Узбекистан, притежават значителни ресурси от петрол и газ; в Европа ги смятат за алтернативни на Русия доставчици на въглеводороди. Това сътрудничество доби концентриран израз през 2007 г., когато държавните и правителствените лидери от ЕС приеха стратегия за задълбочени отношения между Евросъюза и страните от Централна Азия", подчерта Леонид Гусев. Днешното преразглеждане на стратегията показва, че общността се стреми да обнови базата за взаимодействие и да изгради по нов начин връзки с региона.

С оглед на новата стратегия се предвижда ЕС да насочи внимание главно към два аспекта. Да развива партньорство за гарантиране на стабилност чрез засилване на способността на държавите от ЦА да преодоляват вътрешните и външните предизвикателства и повишаване на способността им за осъществяване на реформи. Също и партньорство, насочено към процъфтяване, като подкрепя икономическата модернизация, съдейства за стабилна интеграция и инвестира в младежта.

Леонид Гусев откроява няколко момента, налагащи стратегията да бъде обновена: "През 2016 г. ЕС прие нова глобална стратегия за външната политика, съответно търси начин да адаптира външнополитическата си дейност към новите реалности. Освен това напоследък се засилват политическите процеси в региона. Ще посоча за пример инициативата на КНР "Един пояс, един път". В ЕС има разбиране, че ЦА е твърде важен транзитен регион в търговското сътрудничество с Китай. За ЕС остава важно сътрудничеството в енергийната сфера. Все още се обсъждат възможностите за прокарване на газопровод по дъното на Каспийско море за износ на туркменистански газ, проблемът с Афганистан и афганистанските бежанци. Именно сътрудничеството със страните от ЦА може да подпомогне в една или друга степен уреждането на ситуацията в Афганистан и да спре бежанския поток. ЕС смята да засили сътрудничеството със страните от ЦА в образованието и да предложи обучение по насоките, актуални за този регион. Евросъюзът разбира, че няма как съществено да разшири присъствието си там, но цели да гарантира поддържането му и занапред в Централна Азия".

Представеният документ е визия, очертаваща нови възможности, коментира казахстанският европеист Димаш Абдулин. "Трябва да сме наясно, че от момента на създаването си до днес ЕС се обявява за стабилност и развитие, полага усилия да се избегнат нежелателни промени в много сфери. Съответно документът отразява точно тези вектори", каза Абдулин пред "Независимая газета".

По думите му, докато е в сила новата стратегия, ЕС ще внася именно въз основа на тези положения своите инициативи и проекти, засягащи ЦА. Още повече с оглед на нееднозначната ситуация в самата Европа. Става дума за промените в единния формат на ЕС, последиците от Брекзита, предстоящите избори за Европарламент и евентуалната смяна на председателя на Европейската комисия. Освен това целите на ЕС невинаги съвпадат с тези на САЩ.

"Външнополитическият курс на ЕС постоянно се индивидуализира и форматира. Затова представеният документ може да бъде изпратен за презентация в Бишкек в сегашния вид, но може и да се направят промени", смята Абдулин.

Колкото до ситуацията в Централна Азия, експертът не очаква в най-близко време изкривявания във външната й политика. "Курсът към укрепване и развитие на отношенията с ЕС е стратегически. Нещата, засягащи различните вектори във външната политика, са максимално балансирани. Президентските избори в Казахстан са настрана от този проблем. Позитивен фактор е процесът, формиращ общия външнополитически курс на group5 Central Asia (gCA5 - термин, предложен от Димаш Абдулин, бел. на изданието), и този курс явно е прогресивен. Издаването на нова стратегия ЕС - ЦА само ще съдейства за позитивен политически и икономически растеж на страните от региона", подчерта анализаторът.

Новата стратегия на ЕС за ЦА засяга и Евразийския икономически съюз, и Русия, убеден е той, защото в интеграционните процеси Казахстан се стреми да осъществява най-добрите проекти. Подобряването на интегративните линии с ЕС повлиява благоприятно и евразийската интеграция като цяло.

Експертът посочи, че документът предвижда ЕС да работи за премахване на структурните бариери, възпрепятстващи регионалната търговия и инвестициите, да подпомага влизането в СТО на нечленуващите все още в организацията централноазиатски страни и да насърчава стабилните взаимни връзки. Предстои да се върви към общи правила и по-интегриран регионален пазар, да се решават общи проблеми, каквито са влошаването на околната среда и тероризмът, да се активизира сътрудничеството с централноазиатските партньори с оглед поддържане на мира в Афганистан.

В документа се отбелязва, че ключов елемент от участието на Брюксел в живота на региона остават споразуменията за разширено сътрудничество. ЕС е подписал такава спогодба с Казахстан през 2015 г. В момента се работи по аналогични споразумения с Киргизстан и Узбекистан. Таджикистан също е готов да преговаря по въпроса. ЕС изтъква, че тези споразумения не изключват участие на страните в други инициативи като Евразийския икономически съюз или в договори за свободна търговия.