Сред пламъците на горящ болид: Легендата на Формула 1 Ники Лауда, който почина в понеделник вечер на 70-годишна възраст, ще бъде завинаги запомнен с инцидента през 1976 година. Но дори тази ужасяваща катастрофа не разтърсва ледената решителност на световния шампион от 1975 – той се завръща по магически начин, за да спечели още две титли, а в последствие се превръща в успешен предприемач, основавайки собствена авиокомпания.

Лауда триумфира за първи път със световната титла във Формула 1 с тима на Ферари предишната година и води в класирането, когато на 1 август, 1976 година, болидът му излиза от трасето по неизяснени причини и се разбива на дългата 22.8 км писта „Нюрбургринг“ в Германия. Австриецът е заклещен в автомобила за около минута, преди да бъде изваден от други пилоти. Те спрели, за да го спасят, рискувайки животите си в горящия болид. Кадри от инцидента обиколят света за отрицателно време. Само няколко дни по-рано, Лауда казва в свое интервю: „На „Нюрбургринг“, ако колата ти има проблем, си на 100% мъртъв.

Борбен дух

Но шест седмици, след като получава последни грижи в болницата, Лауда изненадва автомобилния спорт, участвайки в Гран При на Италия в Монца. Все още с лепенки, след като получава изгаряния от първа до трета степен по лицето и ръцете, и вдишва токсични газове от пламъците, които увреждат белите му дробове, той финишира четвърти. Един шокиран журналист по онова време написва как Лауда махал окървавените лепенки от скалпа си след състезанието.

Австриецът пропуска едва две състезания през онзи сезон и въпреки това, все още има преднина от три точки на върха пред британеца Джеймс Хънт преди последното Гран При за кампанията в Япония. Лауда се отказва от състезанието след само две обиколки в поройния дъжд, споделяйки, че е опасно да продължи при подобни условия, което позволява на Хънт да запише своята първа и единствена в кариерата световна титла. Съперничеството между двамата пилоти, което демонстрира невероятния кураж и борбен дух на австриеца, бе предадено на екран във филма от 2013 на американския режисьор Рон Хауърд „Rush”.

През следващия сезон, през 1977, Лауда печели своята втора световна титла с Ферари. Той слага край на кариерата си във Формула 1 в края на 1979, за да преследва мечтите си в своята втора страст – авиацията. Но той се завръща на пистата през 1982, този път с Макларън, с когото завоюва последната си световна титла през 1984. Престоят му извън най-престижния автомобилен спорт му позволява да основе Lauda Air през 1979, който продава на печалба на Austrian Airlines през 2002.

Две години по-късно, той създава нискотарифната компания Niki, която продава на германския Air Berlin през 2011. Когато немската компания спира да функционира, той я печели обратно през януари 2018, справяйки се с конкуренцията на IAG – собственик на British Airways и Ryanair. Той я преименува на LaudaMotion, но в последствие продава мажоритарен дял на Ryanair два месеца по-късно. Лауда, който има и частни бизнес джетове, претърпява голяма трагедия на 26 май, 1991 година, негов Lauda Air Boeing 767 се разбива в Тайланд на път за Виена от Бангкок, убивайки всички 223 пасажери на борда на самолета.

В центъра на противоречието

Познат заради емблематичната си червена шапка, която прикрива белезите му от катастрофата, Лауда никога не остава далеч от Формула 1. Той работи като телевизионен коментатор, консултант за Ферари през 90-те и бе шеф на задържалия се за кратко тим на Ягуар в началото на 21-ви век. През 2012, той става част от екипа на Мерцедес. Арогантен и самоуверен, Лауда никога не приемаше „не“ за отговор и бе в основата на противоречиви мигове както във Формула 1, така и по-късно в своите бизнес начинания.

Но неговите разбирания, понякога брутална искреност и амбиция, му спечелиха и уважението на тези, които разбраха неговата работна етика, аналитичен ум и желание да се учи от грешките си. В интервю за AFP по време на Гран При на Монако, Лауда разкритикува Хало протекцията, сега инсталирана в кокпитите, казвайки, че тя „отнема от тръпката на този гладиаторски спорт“. Лауда се подлага на трансплантация на бели дробове в болница във Виена на 2 август миналата година, след като получава инфекция на тях – пострадали и отслабнали през годините след инцидента през 1976. Години преди това, на Лауда му трансплантират бъбреци.

Когато единият от тях отказва, вторият е дарен от тогавашната му приятелка Биргит Вецингер – бивша стюардеса, за която той се жени през 2008. Освен двете им деца – близнаци, момиче и момче, родени през 2009, Лауда има трима синове от предишни връзки. Самият той е роден под името Андреас Николаус на 22 февруари, 1949 година във Виена, в богато семейство, което не споделяло страстта му за автомобилите. „Член на семейство Лауда трябва да бъде по икономическите страници на вестниците, а не по спортните“, казваше неговият дядо. През 1968 година, без да казва на своите родители, Лауда участва и печели своето първо състезание с Мини Рейсър, който купува с помощта на баба си. /БГНЕС