Президентът Стево Пендаровски и горчиво-сладкият вкус на победата
Избрано 10.05.2019 13:09
Анализаторите в Скопие – и опозиционни, и проправителствени, и независими очертаха картината.
Пендаровски спечели президентските избори, благодарение на албанските гласове. Същата картина видяхме и през 1999 г., когато на втория тур Борис Трайковски също с гласовете на албанците стана президент. Разликата: тогава албанците подкрепиха кандидата на ВМРО-ДПМНЕ, сега е обратното. Тогава албанците дадоха рамо на силите, които се бореха срещу конюнктурата на титовизма, сега те слагат спирачка пред опасността от реставрация на политическата и идеологическата стагнация и откриват пътя за евроатлантическата перспектива на страната.
Всичко това е добре, но новият президент на младата държава ще се сблъсква с все по- нарастващия национализъм на албанските партии, особено на движението БЕСА и Алианса на албанците.
Тези две, сравнително нови формации под предлог, че воюват с корумпираността на елита в партията на Али Ахмети, всъщност налагат все повече претенции за етнически права и „равнопоставеност”, които надхвърлят демократичните ценности и правила.
Опасенията на някои анализатори, че отсега нататък премиерът Заев и президентът Пендаровски, ще трябва да се отблагодаряват за албанската подкрепа, разкриват широк простор за опозицията да ерозира първоначалните стъпки на новия президент, колкото и адекватни и навременни да бъдат те.
Основният въпрос, който възниква пред президента Пендаровски е ще съумее ли той да се превърне в коректив на управляващите, или ще се съгласява с всяко тяхно решение, какъвто подход наложи досегашният държавен глава Георге Иванов.И тук примерът с Борис Трайковски не трябва да се забравя. Той, дойде с безрезервната подкрепа на тогавашния премиер Любчо Георгиевски, но бързо се еманципира.В каква степен и с цената на какво, това е друга тема.
Задачата пред президента Пендаровски, както и пред правителството на Зоран Заев е да погледнат по-задълбочено върху процесите, които протичат вътре в държавата. Досега вниманието беше съсредоточено върху стратегическата ориентация и затова Заев получаваше безусловната подкрепа на всички международни демократични фактори. Отсега нататък същите тези представители на ЕС и НАТО ще гледат с увеличително стъкло какво се прави за преодоляването на дълбокото разделение в обществото, какви са стъпките за надмогване на бедността, несправедливостта, наследената от Груевски и Миалков шуробаджинащина. Не споменаваме корупцията, защото тя вече се превърна в универсално зло, размахвано като плашило към страните, правещи първи стъпки в полето на демокрацията , сякаш сицилианската мафия и чикагските ганкстери са се пръкнали някъде в Югоизточна Европа.
Въпреки всичко, проблемът с корупцията няма как да не се превърне в проблем номер едно за президента . Ще посегне ли той на облагодетелстваните партийни величия, които още от времето на Киро Глигоров и Бранко Цървенковски се сдобиха с тлъсти икономически парчета от разпадащата се държавна икономика?Ще налучка ли в цялата сложна плетеница от пътеки собствената си ясно очертана линия, по която ще върви смело, без да се вслушва в крясъците отляво и отдясно!?Ако той се посвети на високите си отговорности, ще трябва да посегне върху много привилегии, върху много „озаконени” престъпления, върху идеологическите заблуди на по-голямата част от съпартийците си. Ще се наложи, най-после, той много внимателно да навлезе в сложната анатомия на заблудите, наслоени около митологиите за АСНОМ и Вториот Илинден и да предизвика обществен дебат върху всички натрапени сърбокомунистически митове за македонистката държавност.
С други думи, на новия македонски президент Стево Пендаровски му предстоят ожесточени битки с всички несправедливо привилигировани партийни активисти, икономически шарлатани и национални фундаменталисти. Предстои му и мъчителен процес на преоценки на всички фалшиви ценности в обществото, които за съжаление пропагандата, и сега – и отляво, и отдясно – по инерция, продължава да налага с високи децибели.
————————————————————–
Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.
Пендаровски спечели президентските избори, благодарение на албанските гласове. Същата картина видяхме и през 1999 г., когато на втория тур Борис Трайковски също с гласовете на албанците стана президент. Разликата: тогава албанците подкрепиха кандидата на ВМРО-ДПМНЕ, сега е обратното. Тогава албанците дадоха рамо на силите, които се бореха срещу конюнктурата на титовизма, сега те слагат спирачка пред опасността от реставрация на политическата и идеологическата стагнация и откриват пътя за евроатлантическата перспектива на страната.
Всичко това е добре, но новият президент на младата държава ще се сблъсква с все по- нарастващия национализъм на албанските партии, особено на движението БЕСА и Алианса на албанците.
Тези две, сравнително нови формации под предлог, че воюват с корумпираността на елита в партията на Али Ахмети, всъщност налагат все повече претенции за етнически права и „равнопоставеност”, които надхвърлят демократичните ценности и правила.
Опасенията на някои анализатори, че отсега нататък премиерът Заев и президентът Пендаровски, ще трябва да се отблагодаряват за албанската подкрепа, разкриват широк простор за опозицията да ерозира първоначалните стъпки на новия президент, колкото и адекватни и навременни да бъдат те.
Основният въпрос, който възниква пред президента Пендаровски е ще съумее ли той да се превърне в коректив на управляващите, или ще се съгласява с всяко тяхно решение, какъвто подход наложи досегашният държавен глава Георге Иванов.И тук примерът с Борис Трайковски не трябва да се забравя. Той, дойде с безрезервната подкрепа на тогавашния премиер Любчо Георгиевски, но бързо се еманципира.В каква степен и с цената на какво, това е друга тема.
Задачата пред президента Пендаровски, както и пред правителството на Зоран Заев е да погледнат по-задълбочено върху процесите, които протичат вътре в държавата. Досега вниманието беше съсредоточено върху стратегическата ориентация и затова Заев получаваше безусловната подкрепа на всички международни демократични фактори. Отсега нататък същите тези представители на ЕС и НАТО ще гледат с увеличително стъкло какво се прави за преодоляването на дълбокото разделение в обществото, какви са стъпките за надмогване на бедността, несправедливостта, наследената от Груевски и Миалков шуробаджинащина. Не споменаваме корупцията, защото тя вече се превърна в универсално зло, размахвано като плашило към страните, правещи първи стъпки в полето на демокрацията , сякаш сицилианската мафия и чикагските ганкстери са се пръкнали някъде в Югоизточна Европа.
Въпреки всичко, проблемът с корупцията няма как да не се превърне в проблем номер едно за президента . Ще посегне ли той на облагодетелстваните партийни величия, които още от времето на Киро Глигоров и Бранко Цървенковски се сдобиха с тлъсти икономически парчета от разпадащата се държавна икономика?Ще налучка ли в цялата сложна плетеница от пътеки собствената си ясно очертана линия, по която ще върви смело, без да се вслушва в крясъците отляво и отдясно!?Ако той се посвети на високите си отговорности, ще трябва да посегне върху много привилегии, върху много „озаконени” престъпления, върху идеологическите заблуди на по-голямата част от съпартийците си. Ще се наложи, най-после, той много внимателно да навлезе в сложната анатомия на заблудите, наслоени около митологиите за АСНОМ и Вториот Илинден и да предизвика обществен дебат върху всички натрапени сърбокомунистически митове за македонистката държавност.
С други думи, на новия македонски президент Стево Пендаровски му предстоят ожесточени битки с всички несправедливо привилигировани партийни активисти, икономически шарлатани и национални фундаменталисти. Предстои му и мъчителен процес на преоценки на всички фалшиви ценности в обществото, които за съжаление пропагандата, и сега – и отляво, и отдясно – по инерция, продължава да налага с високи децибели.
————————————————————–
Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.
CHF | 1 | 2.00105 |
GBP | 1 | 2.27568 |
RON | 10 | 3.93076 |
TRY | 100 | 5.62834 |
USD | 1 | 1.83027 |
Последни новини
- 19:05 ОУ „Христо Ботев“ във Варна организира Ден на отворените врати
- 18:46 Били Айлиш разказа за своята бисексуалност и разкри: Винаги съм искала да напъхам лицето си във...
- 18:33 Първият в света редактор на човешка ДНК с изкуствен интелект е факт
- 18:21 Чанинг Тейтъм в ролята на зъл милиардер
- 18:09 Сделките с недвижими имоти в Европа се сринаха до най-ниските нива от 13 години
- 17:57 „Европа може да умре“: Макрон със знакова реч и призив за укрепване на отбраната
- 17:46 ЕК: Украйна, Бразилия и Великобритания заемат водещите места във вноса на храни в ЕС
- 17:34 Лоренцо на Софка се отърва - прекратиха разследването за каналджийство