Три от най-големите пристанища в Европа - Ротердам, Антверпен и Гент - ще бъдат използвани за улавяне и погребване на 10 млн. тона емисии на CO2 под Северно море, като това ще бъде най-големият проект от този вид в света, пише британският в. "Гардиън".

Пристанищата, които отговарят за една трета от общите емисии на газове с парников ефект от Белгия, Холандия и Люксембург, ще бъдат използвани за отвеждане на парниковия газ в огромни кухини на около 3 километра под морското дъно.

Надеждата е, че проектът ще бъде завършен до 2030 г., но мащабът на складирането, в две празни газови находища, е безпрецедентен и повдига въпроса за това как СО2 ще засегне дълбокото подводно пространство, според холандското правителство.

Била е създадена апликация за разработване на проект от общ интерес за ЕС, което ще отвори вратата за субсидии за изграждане на мрежата.

Целта е да се изгради СО2 мрежа в пристанището в Ротердам до 2026 г., като след това през следващите четири години ще бъде завършена работата по трансграничен тръбопровод до Антверпен и пристанището в Гент на Северно море.

След 2030 г. се очаква по-нататъшно разширяване над първоначалните 10 млн. тона СО2. Общите емисии от бизнес дейностите в пристанищата възлизат на повече от 60 млн. тона СО2 годишно.

Целта на улавянето на СО2 е да подпомогне прехода на индустрията към премахване на изгарянето на изкопаеми горива и да помогне за постигане на целите относно климатичните промени, определени в Парижкото споразумение. Правителството на Холандия си е поставило за цел 49 процента намаление на емисиите до 2030 г.

Учените в Белгия и Холандия до голяма степен приветстваха плановете.

Проф. Марк Сайс от университета в Гент каза пред в. "Де Морген": "Разбира се, бих предпочел да виждам инвестиции във възобновяема енергия, но трябва да сме реалисти: докато ние като общество оставаме зависими от изкопаемите горива, подземното съхранение на СО2 може да бъде ключов лост за постигане на нашите цели в областта на климата."

Първият мащабен проект за съхранение на СО2 в света е разработен през 1996 г. край бреговете на Норвегия, като са били инжектирани близо 1 млн. тона годишно в пространство с размер 800 на 1100 метра под морското дъно.

Ала развитието на улавянето и съхранението на въглероден диоксид обаче е спънато в Европа. През 2009 г. Европейската комисия пое ангажимент в размер на 1 млрд. евро за финансиране на шест пилотни проекта с надеждата да има 12 схеми до 2015 г. Заради високите разходи нито един от проектите не беше разработен.

Повече от 70% от 30 милиона тона CO2, улавяни годишно от съоръжения за използване или съхранение, са улавяни в Северна Америка. /news.bg