Китайският президент Си Дзинпин ще окаже усилен натиск за продажби на срещата на върха в Пекин тази седмица, за да привлече повече страни в глобалния инфраструктурен проект в основата на амбициите на китайската суперсила и да спечели онези, които виждат стратегическа заплаха.

Инициативата „Един пояс, един път“ (BRI) предвижда значителни инвестиции в морски, пътни и железопътни проекти в 65 страни от Азия до Европа и Африка, които колективно създават 30% от световния БВП.

Всъщност идеята при реализиране може да оформи световния икономически и геополитически пейзаж в бъдеще.

Но нейният обхват и амбиция разделиха Европа, докато американските власти го нарекоха “проект за суета”, а противниците предупредиха, че е натоварен с дългови рискове и непрозрачни сделки в полза на китайските фирми и работна ръка.

Въпреки критиките, инерцията изглежда е на страната на Пекин, след като лидерите от 37 страни се стичат в Пекин за тридневната среща на върха, която започва в четвъртък.

Това е второто подобно събитие, първата среща на върха през 2017 г. събра 29 лидери.

Италия погледна на изток
Китай добави ключова нация към списъка си в BRI, когато Италия стана първият член на Г7, който се присъедини към проекта миналия месец.

Премиерът Джузепе Конте ще вземе участие в срещата на върха, а изглежда че и Швейцария ще се присъедини, доколкото резидентът Уели Маурер ще лети до Пекин.

Рускиат президент Владимир Путин и други лидери от Европа, Азия и Африка също ще присъстват, но големите страни от ЕС изпращат министри, а Съединените щати заявиха, че няма да имат делегация на високо равнище.

Откакто Си Дзинпин стартира „Пояса и пъта“ през 2013 г., Китай е инвестирал 90 милиарда долара в проекти, докато банките са предоставили между 200 и 300 милиарда долара заеми, според Сяо Уеймин, китайски държавен служител, който наблюдава проекта.

Изобилстват примери за проблеми с дълга.

Шри Ланка прехвърли дълбоководно пристанище към Китай за период от 99 години, след като не успя да изплати заеми. Пакистан се нуждае от международна помощ. А Черна гора трябваше да направи труден избор, след като пое сериозен китайския дълг, за да плати на китайска компания за строежа на нова магистрала.

Участието в проекта също се превърна в изборна тема в някои страни.

Китайски официални лица твърдят, че проектите насърчават развитието в бедните страни и Сяо Уеймин отхвърля предупрежденията за “задлъжнялост” като повтарящи “една и съща стара песен”.

Външният министър Ван И отрече миналата седмица, че проектът е “геополитически инструмент”, макар да признава, че “съвместното изграждане на “Пояса и пътя” е процес на развитие,който няма да се случи за една нощ и неизбежно ще има някои проблеми“.

Италия разстла червен килим за Си Дзинпин в Рим миналия месец и подписа меморандум за разбирателство за „Пояса и пътя“, като Пекин планира да инвестира в италианските пристанища.

Включването на страната-членка на НАТО предизвика ужас в Брюксел и Вашингтон, а дори и в ръководството на управляващата коалиция в Рим – вицепремиерът Матео Салвини заяви, че Италия ще бъде “ничия колония”.

Избутване
За Китай инициативата е както практическо решение на икономическите въпроси у дома, така и начин за разширяване на глобалното му влияние – ключова цел за Си, който често тръби за целта за “голямо подмладяване на китайската нация”.

Той „облекчава много от изградените излишъци от промишлени мощности, които произтичат от китайския икономически модел“, каза Джеймс Боуен от американо-азиатския център в Пърт.

“Китайските работници се нуждаят от работни места, а Китай има материали, които трябва да бъдат изнасяни и вграждани в други страни, а не в Китай.”

Според оценките на Световната банка инфраструктурата, финансирана с „Пояса и пътя“ , би могла да стимулира незначително търговията и служителите там твърдят, че предлага финансиране в области, в които е крайно необходима.

Но парите идват като заеми, а не като помощ, изискващи от страните да плащат на Китай за огромните проекти, които изграждат неговите компании и хора.

Избутването се оказа успешен избор в Азия, включително в Шри Ланка, Малдивите и Малайзия, тъй като натискът върху инфраструктурата на търговската марка се използва за разпалване на страховете за ерозия на суверенитета.

На Малдивите Ибрахим Мохамед Солих спечели миналата година победа на фона на антикорупционна кампания, насочена срещу непрозрачните сделки с Пекин и “китайския колониализъм”.

Опозиционните кандидати в Шри Ланка и Малайзия също използваха натрупани дългове за победата.

Новият малайзийски премиер отмени някои от тях и предоговари проект за железопътен транспорт, намалявайки с 30% от цената. /АФП