Александър Йорданов, специално за Faktor.bg

Утре предстоят избори в две държави, които са ни особено близки – Р Северна Македония и Украйна. И не само защото и в двете живеят много българи. Но и защото са свързани с нашата история по прекрасен, но и трагичен начин. Както Р Северна Македония, така и Украйна, нямат днес спокоен ден. В началото на новия век Р Македония бе на прага на гражданска война. През 2014 г. Украйна стана обект на открита въоръжена агресия от страна на своя източен съсед. Две важни области на страната – Донецка и Луганска, бяха трайно дестабилизирани от проруски сепаратисти и терористи. По заповед на руския президент бе окупирана, а впоследствие и анексирана украинска територия. Вярно е, че демократичният свят осъди тази агресия, осъди я естествено и България, но

битката за свободата не трябва да има почивен ден

Ние, българите, които благодарение на членството си в ЕС и НАТО се радваме на неподозирани в комунистическото ни минало възможности за развитие, не е трудно да разберем колко важни са за гражданите на двете приятелски държави тези президентски избори. Те или ще очертаят пътя им към нас, към нашата Европа, към нашия съюз НАТО, или ще ги върнат към старите им „господари”. А те – Белград и Москва, не желаят европейско и натовско бъдеще за своите бивши сателити. И това е проблем. Но няма честен българин, който да се води по акъла на Белград и Москва. Затова и искрено желаем, както в Украйна, така и в Р Северна Македония, на предстоящите президентски избори да победят проевропейските, пронатовските кандидати.
Разделението в обществото и в двете държави е много силно. Гражданите са подложени на много и разнопосочни манипулации. Но поне за умните и образованите хора в тези държави не би трябвало да има раздвоение: президентът, който ще бъде избран или ще ускори движението на държавата към интеграция в НАТО и ЕС, или ще го забави, отклонявайки общественаота енергия към второстепенни въпроси.

Както в Украйна, така и в Р Северна Македония, ще има втори тур на президентските избори. Още преди първия тур на изборите в Украйна направих вярна прогноза относно това, кои кандидати ще се срещнат на балотажа. И в неделя украинците ще трябва да избират между президента Петро Порошенко, който спря руската агресия и защити на международната сцена украинската кауза, и „новото лице” на украинската политика – Владимир Зеленски, чиято сила са популистките обещания. Обикновено такива обещания не се сбъдват, те развалят дом, за да построят колиба. Надеждата е, че конституционната система на Украйна ще издържи на популизма, така че президентът ще си президентства, но няма да може нищо да направи през главата на парламента. Много проблеми има да решава Украйна. Но не трябва да губи най-верният си ориентир – движението към членство в НАТО и ЕС. И възстановяването на териториалната си цялост чрез

прогонване на руските агресори

В Р Северна Македония и тримата кандидати за президенти – Стево Пендаровски, Гордана Силяновска и Блерим Река, обещават членство в НАТО и ЕС. Ще има втори тур на който ще спорят Пендаровски и Силяновска. Спорът им е за отношението към т.нар. Преспанско споразумение, което Р Македония и Гърция сключиха през миналата година и което доведе до промяна на името на страната, както и до други промени в конституцията. Ако спечели проф. Силяновска, която е подкрепяна главно от членовете и симпатизантите на ВМРО-ДПМНЕ, то със сигурност тя ще се опита да инициира преразглеждане на споразумението с Гърция. Това ? действие ще бъде спорно от конституционна гледна точка и ще цели да проблематизира членството на страната в НАТО. А точно това дълги години се опитваше да прави Русия – да отклони страната от членство в НАТО. Но тази политика катастрофира, макар че Кремъл, доколкото отлично го познаваме, няма да подвие опашка. Но „каузата” му е вече пердута. Бъдещето принадлежи на натовска Македония.

Що се отнася до Стево Пендаровски, когото имам честта да познавам, той е убеден евроатлантик. Познавам го като съветник по национална сигурност и външна политика на президентите Борис Трайковски и Бранко Цървенковски. Парадоксът на македонската ситуация е в това, че евроатлантическия път на страната бе на дело подкрепен от социалдемократите и от албанската политическа общност, а преминалата на крайни националистически позиции десница ВМРО-ДПМНЕ забави с десетилетие процесите на интеграция. Тя избра удобна популистка теза: защитава името на своята държава. Но името Македония присъства и в новато име на тази държава. Македонците не стават северномакедонци, а си остават македонци. Името само подчертава, че тази държава е на север от своя съсед Гърция и че няма претенции към античното елинско културноисторическо наследство. За България е важно македонците да не посягат и на българската история и културноисторическо наследство, да не ги представят само за свои.