Божидар Андреев вече мечтае за олимпийска титла

"Той ми поръча по телефона макарони, пък аз в суматохата ги забравих", ядосваше се в петък по обяд Гинка, майката на новия ни европейски шампион по вдигане на тежести в категория до 73 кг Божидар Андреев. "Нищо де, утре", успокоява я шампионът.

Малкият пропуск нямаше как да помрачи радостта в сливенското село Тополчане, което посрещна, макар и неофициално, своя европейски шампион. Близките бяха подготвили богата трапеза с уиски и печено пиле, не се мина и без кючек. Местните се стекоха масово до малката къщичка на фамилията, забравали поне за малко, че тяхната улица с гръмкото име "Смърт на фашизма" в ромската махала е сред най-калните и неугледните в селото.

За съжаление, кметът на Тополчане Петър Илиев не успя да дойде. В същия ден се случи погребението на един от предишните кметове на селото - уважавания тук Димитър Вичев, който починал на 81 години.

А в къщата на шампиона, пред отдавна подредената празнична трапеза, освен родителите на шампиона Гинка и Димитър, с нетърпение очакваха да го прегърнат 5-те му братя, снахите и 11-те му племеници, от които 4 са момичета. Сред тях е и Божидар, синът на брат му Георги, който носи името на шампиона. Точно на 3 март, по време на кукерските игри в селото, кола счупила крака на детето и сега то е в гипс. Утехата му е, че чичо Божо е обещал веднага, щом се прибере, да се подпише върху гипса - както се прави при големите спортисти.

След подписа Божидар има още едно задължение - да подреди новите си златни медали във витрината, която пази всичките му спортни отличия. "Имам навика да слагам най-отпред най-новите", доверява той.

Тези отличия може би щяха да бъдат само мечта, ако не била упоритостта и всеотдайността на треньора Пламен Братойчев, който работи с Божидар. Открил го при поредната си обиколка за таланти из училищата на областта, когато момчето било в шести клас. Опитният специалист бързо разбрал, че в ученика "има хляб" и от тогава го държи изкъсо като собствен син. Дори в един момент го взел да живее при него в апартамента му в Сливен, после го настанил в своя вила. Чак сега, преди около месец, от общината успели да отделят жилище за именития си съгражданин. Е, малко - едва 27 квадрата и се нуждае от ремонт, но все пак самостоятелно жилище...

За разлика от петте си братя, Божидар, който е на 23 години, е ерген. "Има много гаджета, но той ги разкара, сериозен е с щангите", признават роднините му. Казват, че щангистът се е издигнал най-много от всички тях, защото освен че има спортни успехи, успял да завърши и 12-и клас в Спортното училище в Сливен.

"Ние сме тънки хора, разбирай бедни. Досега съм направил сватба само на един от синовете си, но днес ще се разпуснем, не се посреща шампион всеки ден", горд е бащата Димитър. Той и жена му Гинка сега работят в лозята на съседното село Глушник, преди това Димитър е бил водопроводчик, ремонтирал е и мостове.

Бащата не крие, че в началото бил против синът му да тренира вдигане на тежести. Ядосвал се, че момчето по цел ден вдига някаква щанга - тежала 15 кг, а то отговаряло с рев на бащините си забрани и пак хващало желязото. Дори в началото Божидар получил от тежестта разширен черен дроб, но всичко се оправило с лекарства.

После баща му се примирил. Дори го съветвал да отиде да се състезава в чужбина от името на друга държава, но когато наистина дошло такова предложение от Азърбайджан, Божидар отказал. Къде от патриотизъм, къде заради това, че не искал да се разделя с треньора си Братойчев.

"Сега се молехме за него", признава майка му Гинка. И тя, както другите от фамилията, гледали по телевизията как техният Божидар подобрява европейския рекорв в изтласкването в категорията си и грабва европейското злато. "Само да е жив и здрав. Като тръгваше ни каза, че този път трябва да стане шампион", нарежда радостно Гинка.

В последните 6 месеца рядко го виждала - синът й бил на лагер в София, после и във Варна. "Затъжих се за него, но е имало защо", казва жената. И Божидар, който често се връща на село, понесъл трудно дългата раздяла с най-близките си, затова помолил да го пуснат "в домашен отпуск". Пуснали го за празника 3 март, то пък точно тогава се случил сакатлъкът с племеника му Божидар и вместо да празнува, спортистът трябвало да се занимава с лекари и линейки.

Сега предстоят два дни почивка за Божидар, после - от понеделник пак в залата за тренировки. "Случва се на тренирова през ръцете му да минат до 30 тона тежести, но момчето е сериозно. С постижението си от 345 кг в двубоя в Батуми, Грузия, сега нашият щангист е на трето място в света след двама китайци. А за да заслужи квота за Олимпиадата в Токио след година, трябва да е сред първите 14, нали квотите вече са поименни... Но първо трябва да се подготви добре за предстоящото през септември световно първенство в Тайланд, сред това имаме и други състезания", обяснява треньорът Пламен Братойчев.

Той е бивш щангист от школата на знаменития треньор Иван Абаджиев. И вижда в успеха на своя състезател Божидар предзнаменование: "Аз бях европейски вицешампион, Божидар ме надмина, като стана шампион. Бях и световен вицешампион, значи сега е ред на Божидар да ме надмине и тук", е неговата шеговита логика.

Дали новият шампион мечтае и за олимпийска титла? "Това е мечтата на всеки спортист", твърди самият Божидар. А дали може да я постигне? Е, това вече зависи от самия него.

Местните коментират, че пътят на Божидар Андреев от ромската махала на село Тополчане до световния подиум във вдигането на тежести съвсем не е бил лек, но пък прилича на приказката за Пепеляшка. С тази разлика, убедени са те, че няма да удари 12 часа в полунощ и каляската няма да се превърне в тиква.

А приказката продължава в понеделник, когато община Сливен и нейният кмет Стефан Радев официално ще посрещнат свой европейски шампион. Има защо да са горди, тъй като България от 2014 г. не бе вземала злато в щангите. /24chasa.bg