Близо 4% или 3.8% от БВП на страната идва от паричните преводи, които правят нашенци от чужбина. За миналата година общата сума на изпратените до нас пари е почти 2.4 млрд. долара или 4 млрд. лева. Извън тези парични преводи има пренасяне на пари в брой, чийто размер не е ясен. Сумата е прогнозна и е изчислена на базата на данни от МВФ, официалната национална статистика и националната банка.

За 2018 г. страните с ниски или средни доходи са достигнали рекордните 529 млрд. долара, което е увеличение с 9.6% спрямо 2017 г., когато те са били 483 млрд., сочат данни на Световната банка. Заедно с преводите към държавите с високи доходи, общият обем на средствата, които са се движили в световната икономика през миналата година, е 689 млрд. долара, пише Монитор.

У нас пък е налице ръст в износа на финансови средства. За 2018 г. нашенци са изнесли 221 млн. долара или 11% ръст в сравнение с 2017 г., когато те са били 199 млн. долара. Сумата е 0.3% от БВП на България. Очакванията са тази година връщаните средства в страните с нисък и среден доход да достигнат 550 млрд. долара като така ще се превърнат в най-големия външен източник за финансиране на икономиките.

Като основна причина за промяната се посочва подобряването на положението със заетостта в САЩ и ръста на икономиките от Персийския залив, където работят милиони хора, предимно от Азия. Индия продължава да взема първата позиция по парични преводи от чужбина с 79 млрд. долара. След нея в топ 5 попадат Китай ($67млрд.), Мексико ($36 млрд.), Филипините ($34 млрд.) и Египет ($29 млрд.) В региона на Европа и Централна Азия ръстът за 2018 г. е с 18% или 59 млрд. долара, а най-големият получател на пари от емигранти е Украйна с нов рекорд от повече от 14 млрд. долара. Банковите преводи (11% от таксата за първото тримесечие на 2018 г.) и пощенските записи (над 7%) остават най-скъпи./faktor.bg