Спорното споразумение, което урежда дългогодишния спор за името между Гърция и това, което сега се нарича Северна Македония, предизвика голямо увеличение на броя на знамената, развяващи се по атинските балкони, се вижда от резултатите на ново проучване.

През лятото на 2018 г. министър-председателите на Гърция и Бившата югославска република Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев подписаха споразумението за историческия Договор от Преспа, по силата на който Македония беше преименувана на Северна Македония. По това време международната общност и по-специално Европейският съюз, чрез своя върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, поздрави двете правителства за извършването на огромна стъпка към прекратяването на това, което се нарича най-странния случай на международни отношения.

Това състояние на еуфория обаче не продължи дълго. Много скоро стана ясно, че следващите стъпки до ратифицирането на споразумението от парламентите на двете страни ще бъдат изключително предизвикателни.

И в двете страни опозиционните партии бяха твърдо против споразумението и мобилизираха общественото мнение, за да го оспорят. В Атина и Солун бяха организирани митинги, на които се събраха либерали, националисти, неофашисти, комунисти, социалдемократи и други.

Сега, когато споразумението е ратифицирано от гръцкия парламент, можем да започнем да задаваме няколко въпроса за отпечатъка, който това може да е оставило върху гръцкото общество. Дали това споразумение, с всичките си политически вълнения, които предизвика, породи националистически настроения?

Опитахме се да отговорим на този въпрос, като се съсредоточим върху специфична проява на национализма. Вместо да разглеждаме въпроси от проучванията, опитвайки се да разберем дали гърците са по-склонни да казват, че се гордеят с това, че са гърци, разгледахме вида на поведението, с което те желаят да се ангажират публично.

Мярка, която улавя тази публична проява на националистически настроения, е доброволното показване на национални знамена на балкони или на прозорците на къщи и апартаменти.

Знамето е единственият най-важен символ на националната идентичност. Често се показва, че позитивните настроения към националния флаг са по-големи сред хората, които се класифицират като националисти и принадлежат към десницата в политическия спектър. Такъв е случаят най-вече в страна като Гърция, която напоследък има хронология към десен авторитаризъм. Без знамето да стане табу в гръцкото общество, какъвто е случаят с други страни, които са преживели военни преврати, съществува недвусмислена връзка между публичното излагане на флага и политическата идеология на десницата.

Следователно, ние се опитваме да отговорим на следния въпрос: Договорът от Преспа увеличи ли разпространението на знамената, които висят от гръцки балкони?

За да отговорим на този въпрос, започнахме със съставянето на списък на всички улици в Атина. След това на случаен принцип избрахме 315 и тръгнахме по тях, отчитайки броя на флаговете на улицата. Нашите програмисти започнаха да вършат това през последната седмица на януари и приключиха в края на февруари 2019 година.

За да установим критерий, повторихме същата процедура в португалската столица Лисабон. Отново 315 улици бяха избрани по случаен принцип и членовете на нашия изследователски екип вървяха по тях през същия период, отчитайки броя португалски знамена.

За да се разгледа допълнително дали различията между Атина и Лисабон се дължат по-скоро на Договора от Преспа, отколкото на това, че атиняните са просто по-националисти от жителите на Лисабон, ние трябваше да намерим начин да съберем същата информация, но в предишни години. Направихме това с помощта на картографските съоръжения на Google Earth, които имат множество измервания за всяка улица с течение на времето, датирани с година и месец. Разделихме годишните наблюдения на три периода: 2008-09, 2014-15 и 2019.



Фигура 1 показва резултатите. Тенденциите в национализма преди споразумението от Преспа в Атина и Лисабон бяха доста сходни. И в двата града е имало увеличение от под 1 флаг на улица средно до над 1 флаг на улица между периодите 2008-09 и 2014-15 (0,64 до 1,28 в Лисабон ;0,45 до 1,34 в Атина).

Въпреки това, вместо да следва тенденцията на спад, която открихме в Лисабон през 2019 г., споразумението от Преспа предизвика голямо увеличение на броя на знамената, показани на атинските балкони.

Докато средният брой знамена на улица в Лисабон намалява до 0,21 през 2019 г., в Атина той е нараснал до 2,87. Така, докато в Лисабон броят на флаговете през 2019 г. е намалял средно с 1 флаг на улица, в Атина те са се увеличили с 1,5 знамена на улица.

Комбинирайки тези две различия, можем да кажем, че споразумението от Преспа увеличи броя на флаговете в Атина с около 2,5 знамена на улица. Човек може само да се чуди колко по-стръмна би била тази възходяща тенденция, ако бяхме избрали Солун вместо Атина за нашия анализ.

Разбира се, все още може да се твърди, че знамената като цяло са станали по-популярни в Гърция с течение на времето.

Фигура 2 показва същите анализи, с тази разлика, че този път разглеждаме флагове, различни от националните знамена. Нашите програмисти регистрираха всички флагове, не само национални. По този начин можем да повторим нашия анализ, но да разглеждаме траекторията на други флагове с течение на времето. Това е показано на фигура 2, а изводът от този график е, че можем да опровергаем алтернативното обяснение, че флаговете са станали по-популярни като цяло. По-скоро това е специфичен флаг, който става по-преобладаващ на гръцките балкони след споразумението от Преспа.

Ако има някакъв урок от това упражнение, ние считаме, че урокът не трябва да бъде, че споразумението има потенциално смущаващи странични ефекти. Дори ако беше така, това не е причина да се въздържаме от прилагане на политики, насочени към облекчаване на конфликтите на Балканите. Напротив, това упражнение говори по-скоро за начина, по който политическият дебат е бил формулиран през този период, и за ролята на политическите елити в ескалирането на националистическите настроения. Вярно е, че регионалните идентичности са силни, придружавани от дълбоки чувства и могат да бъдат активирани пред лицето на споразумение, което изглежда ги предизвиква. Може би затова може би си заслужава да се отбележи ролята на политическите елити, които могат или да засилят тези реакции, или да ги успокоят със собствената си позиция в обществения дебат. Изглежда, че този път те са избрали първото./БГНЕС

—————————————————————————————————————

Материалът във в. „Катимерини“ е на Елиас Динас, швейцарски председател по федерализъм, демокрация и международно управление, Европейски университетски институт; Висенте Валентим е доктор по философия, Европейски университетски институт; Серги Мартинес Солер е кандидат за докторска степен, Европейски университетски институт.