Силите, лоялни към генерал Халифа Хафтар, военният силен на деня, който контролира източната част на Либия, съобщиха, че са извършили въздушни удари срещу цели в Триполи в неделя в рязко засилване на конфликта в изнасящата петрол северноафриканска държава.

Ожесточени сблъсъци в южните покрайнини на либийската столица също са в ход, тъй като милициите, които защитават града, се опитват да отблъснат офанзивата, стартирана в четвъртък от Либийската национална армия на генерал Хафтар.

Мисията на ООН в Либия, UNSMIL, междувременно призова за двучасово примирие с цел евакуиране на ранените от южните части на града.

САЩ обявиха също в неделя, че временно отзовават сили от Либия заради разпалването на гражданска война.

“Реалността, свързана с безопасността в Либия става все по-сложна и непредсказуема”, каза ген. Томас Валдхаузер, командир на американското командване в Африка.

Либия между ада и надеждата

Богатата на петрол Либия е раздирана от междуособици, след като подкрепяните от НАТО бунтовници през 2011 година свалиха от власт и по-късно убиха диктатора Муамар Кадафи. От години две съперничещи си администрации и въоръжени групировки си оспорват властта в страната. През последните пет години Либия е разделена между правителство, подкрепяно от ООН в Триполи на запад, и конкурентно правителство под ръководството на генерал Хафтар на изток. Няколкото опита да се намери мирно решение на конфликта се провалиха.

Възобновените сблъсъци заплашват усилията на ООН за организиране на национална конференция следващата седмица, на която да бъдат постигнати договорености за прекратяване на разделението в Либия между съперничещи правителства на изток и запад и за провеждане на избори. Специалният пратеник на ООН в Либия Гасан Саламе заяви в събота, че работи за овладяване на кризата и все още е “решен” да проведе навреме конференцията.

Хафтар започна последната атака с надеждата да изпълни обещанието си да обедини Либия под негов контрол.

Мохамед Елярх, анализатор, който оглавява органът за проучвания и консултации в Либия, базиран в източната част на страната, заяви, че генерал Хафтар е започнал офанзивата си към Триполи, защото не получава отстъпките, които иска от ООН. „Той вярва, че без военно присъствие в или около Триполи, няма да получи онова, което иска, а то е монопол върху вземането на военни решения [в единна Либия], каза Елярх.

Според Елярх, ген. Хафтар има най-малко две военни предимства пред своите противници: той има превъзходна огнева мощ и неговата бойна сила има „относително дисциплинирана командна структура“, за разлика от милициите на запад, които Серадж едва сега се опитва да организира под единно ръководство.

Но, кой всъщност е Халифа Хафтар?

Какво представлява той за настоящето и бъдещето на Либия? И, държи ли ключовете за бъдещето на страната като ръководител на Либийската национална армия?

Това, което произтича от част от политическите анализи и предимно от медиите, изглежда изобразява загадъчен, но в крайна сметка спокоен характер.

Халифа Хафтар е част от либийската политическа сцена повече от четири десетилетия, като се премества от центъра към периферията и обратно, с оглед на променящата му се съдба.

Фелдмаршал Халифа Белкасим Хафтар e роден през 1943 г. и е либийски военен офицер и ръководител на Либийската национална армия, понастоящем ангажирана с Втората либийска гражданска война. На 2 март 2015 г. той е назначен за командир на въоръжените сили, които са лоялни към избрания законодателен орган, Камарата на представителите на Либия.

Хафтар е роден в либийския град Айдабия. Той служи в либийската армия при Муамар Кадафи и участва в преврата, който възкачи Кадафи на власт през 1969 г., завземайки властта от крал Идрис.

Той е част от либийския контингент срещу Израел в Йом-Кипърската война от 1973 г. През 1987 г. той става военен затворник по време на войната срещу Чад.

Муамар Кадафи възприема тази война като свое падение, тъй като Либия е победена от подкрепяните от Франция чадски сили, а Хафтар и 300 от неговите хора са заловени от чадците. Преди да отрече присъствието на либийски войски в страната, Кадафи се отрича най-напред от него. Това е причината Хафтар да посвети следващите две десетилетия на свалянето на либийския лидер. Той прави това от мястото на изгнанието си в щата Вирджиния. Близостта му до централата на ЦРУ в Лангли е намек за близки отношения с разузнавателните служби на САЩ, застанали зад няколко опита за убийство на Кадафи.

Докато е затворник, той сформира група, която се надява да свали Кадафи. Той е освободен около 1990 г. в сделка с правителството на САЩ и прекарва почти две десетилетия в Лангли, Вирджиния, в САЩ, придобивайки американско гражданство. През 1993 г., докато е в Съединените щати, той е осъден задочно за престъпления срещу Джамахирия и осъден на смърт.

След началото на въстанието срещу Кадафи през 2011 г. Хафтар се връща в Либия, където става ключов командир на импровизираните бунтовнически сили на изток.

Хафтар заема висш пост в силите, свалили Кадафи в гражданската война през 2011 г. в Либия. След падането на Кадафи, Хафтар се изправя пред нацията през февруари 2014 г. с плана си да спаси страната и призова либийците да се изправят срещу избрания парламент – Генералния национален конгрес (ГНК), чийто мандат все още е валиден тогава. Неговото драматично изявление е направено в момент, когато вторият град на Либия, Бенгази и други градове на изток в действителност са поети от местния филиал на „Ал Кайда“, „Ансар ал Шариа“ и други ислямистки групи, организирали кампании за убийства и бомбени атентати срещу военните, полицейския персонал и другите държавни служители.

Въпреки че Хафтар не разполага с необходимите средства, за да приложи плана си, неговото изявление отразява обществените настроения, особено в Бенгази, разочарован от пълния провал на ГНК и неговото правителство да се изправят срещу ислямистите.

През 2014 г. е командир на либийската армия, когато ГНК отказва да предаде от властта до изтичане на мандата си. Хафтар започна кампания срещу ГНК и неговите ислямски фундаменталистки съюзници. През май 2014 г. Хафтар започва операция “Достойнство” срещу ислямистките бунтовници в Бенгази и на изток. През март 2015 г. избраният от Либия парламент, Камарата на представителите – която заменя ГНК – го назначава за командир на Либийската национална армия (ЛНА).

След година на малък напредък, през февруари 2016 г. ЛНА изтласква ислямистките бунтовници от голяма част от Бенгази.

През септември 2016 г. ЛНА стартира операция “Внезапна буря”, в която взима властта над петролните съоръжения на ключови нефтени терминали.

Като признание за това, председателят на Камарата на представителите и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Агила Салех повишава Хафтар от генерал-лейтенант до фелдмаршал.

Въпреки че е обявена за Либийска национална армия, силите се състоят от военни части, бивши полицаи, родови милиции и въоръжени групи на местно ниво.

Хафтар е описан като “най-мощният военачалник на Либия”, воювайки “с и срещу почти всяка значима фракция” при конфликтите в Либия и с “репутация от несравним военен опит”. Но предишните му връзки с режима на Кадафи и Съединените щати го правят непопулярна фигура за някои в Либия.

От 2014 г. силите на Хафтар са изтръгнали контрола върху петрола на Либия от изцяло разположени от правителството милиции и ислямистки групи на изток, където се намират петролни полета и терминали за износ.

Неубедително споразумение за поделяне на властта

През 2015 г. сделката на ООН за поделяне на властта създаде орган, известен като Президентски съвет, воден от Файез Серадж. Международно признатото правителство беше базирано в Триполи в началото на 2016 г., но оттогава се бори да упражнява контрол върху страната и многобройните милиции около Триполи.

Президентският съвет и правителството наблюдател, временното Правителство на националното единство, трябваше да преодолеят политическите различия между съперничещите администрации на изток и на запад.

Въпреки това Камарата на представителите, която остава международно признат легитимен парламент, никога не одобрява Правителството на националното единство като предвиждано от споразумението, подкрепено от ООН.

Оттогава ООН, френски, италиански и арабски държави от Персийския залив се опитват да посредничат в политическа сделка между Хафтар и Серадж за прекратяване на гражданската война. Следващият кръг от преговори, подкрепяни от ООН на Националната конференция на Либия, насрочена за по-късно през април, имат за цел да разработят пътна карта за отложените парламентарни и президентски избори, насочени към обединяване на страната.

Стремеж и цели на Халифа Хафтар

Целта на 75-годишния генерал Хафтар е да оглавява либийската армия при каквато и да било национална спогодба, като Либийската национална армия се превърне във въоръжените сили на страната. Но със сегашните си сили пред портите на Триполи, Хафтар преценява, че може да използва военна сила, за да грабне властта или да постигне исканията си по време на преговорите.

Той се ангажира да се противопостави на всяка насилствена ислямистка група „с всички средства в полза на цялата нация“. Перфектен съюзник за западните страни, благоприятен за така наречените „секуларистични” сили, които Хафтар очевидно подпомага. Но като се вгледаме дълбоко във вътрешната динамика на Либия и в стратегията, предприета от генерал Хафтар, може да се изгради профил на един много различен актьор на политическата сцена, много по-тревожен, отколкото друг един либийски военен служител: Муамар Кадафи.

Той е верен антиислямистки генерал, подкрепен от Египет и Обединените арабски емирства. Хафтар получава помощ от Русия, както и от Франция, която си партнира с генерала с надеждата, че може да помогне за забавяне на африканската имиграция. Въпреки тази подкрепа, съществуват продължаващи притеснения, че Хафтар може да се окаже същия като Кадафи и дори нещо повече.

Според анализатори, Халифа Хафтар може да не е човекът, който изглежда. Той може да действа, като преследва най-вече егоистични намерения, стремейки се да концентрира военната и политическата власт само върху себе си.

Те съветват погледите да се съсредоточат върху двусмислената идеологическа основа на неговото действие: борбата срещу всеки ислямски екстремизъм в полза на „секуларистите актьори“. За това пише и Медитераниън Афеарс, като твърди, че всеки, който се интересува от Либия, трябва да знае много добре, че това е дълбоко ислямска страна. „Въпреки че Кадафи се опита да направи всичко, за да премахне традиционния ислям, желаещ да разпространи лична визия за религията, сега Либия може да се разглежда като консервативна страна от религиозна гледна точка. Не е ислямистка (като например Саудитска Арабия) или екстремистка, но консервативна. Така че действията на Хафтар, често представени като секуларистки кръстоносен поход срещу ислямския екстремизъм, може да са само претекст за придобиване на известна популярност и подкрепа от Европа и САЩ“, пише изданието.

Друг ключов фактор е връзката между генерала и неговия египетски колега, генерал ел-Сиси. Хафтар е военен офицер, не крие експанзионистката си позиция и цели да деструктурира също т.н. Мюсюлманско братство, продължава медията.

Тук е мястото, където сходството с ел-Сиси става по-видимо: и двамата се стремят да подкопаят решително групата на Мюсюлманското братство. Основната причина, която стои зад тази стратегия, е отвъд “западноориентираната” реторика срещу напредъка на антидемократичните ислямисти. В Либия, както и в Египет, Мюсюлманското братство винаги е било най-големият враг на всеки олигархичен или авторитарен режим. Като организация тя е основана в Египет и след това е обявена за незаконна от всеки военен режим; в Либия Кадафи въведе нещо много подобно на сталинските чистки, за да избегне разпространението на Мюсюлманското братство в страната. Сега то се завръща, като и в двете страни придобива власт и влияние в демократичните институции и се радва на широко разпространен успех сред гражданското общество. Затова, както и Ел-Сиси в Египет, Хафтар е готов да спре тази тенденция, която представлява тревожна заплаха за личната му сила.

Има и друга „аларма”: в речите на Хафтар противникът често се променя, в зависимост от това кой слуша в този момент. Когато иска да привлече вниманието на САЩ, той подчертава необходимостта от заличаване на присъствието на „Ансар ал Шариа“ от страната. Тя е основният отговорник на смъртта на посланик Стивън, главен представител на „Ал Кайда“ в Либия и сега предполагаем съюзник на „Ислямска държава“.

Поради всички тези причини е ясно, че Хафтар няма да се стреми просто към най-високите военни звания, а ще се опита да продължи: той иска да бъде герой на нова Либия, единственият, който ще я доведе към следващата ера.

Ако се вземе предвид неудобната и колеблива политика на Камарата на представителите, която някои анализатори наричат “правителство, което не управлява”, в Либия, както и в други страни, даването на толкова много власт на един човек (особено на офицер с ясна авторитарна склонност) може да бъде изключително опасно. В месеците след началото на операцията „Достойнство“ ситуацията на терена се влоши и военното поведение на Хафтар губи поддръжници всеки ден. Мнозина го смятат за човек, който действа извън правила на политиката и дипломацията.

Ето защо трябва да се обърне голямо внимание на наблюдението на поведението на Хафтар. И е необходим предпазлив дипломатически подход, особено от европейските партньори, които го виждат като лесен начин за стабилизиране на страната. В настоящия либийски контекст кампанията на Хафтар създава още по-големи сътресения: в сравнение с пътната карта, разработена от специалния представител на ООН и ръководителя на Мисията на ООН за подкрепа в Либия, Бернардино Леон, който се стреми да постигне диалог между фракциите, Хафтар води Либия в обратна посока. И той напълно съзнава това. Той твърдо иска да продължи по този начин с всички средства, добри или лоши, дори срещу международни конвенции. Отношението на този човек би трябвало да бъде сигнал за западните страни да бъдат по-внимателни, когато става въпрос за избор на съюзници, за да не се повторят вече направени грешки.

Фахми Хюсеин и Сударсан Рагхаван от “Вашингтон пост” споделят, че виждат в лицето на Хафтар Муамар Кадафи. „Много жители на Мисурата – и милициите в града – презират Хафтар и го възприемат като поредния диктатор“, твърдят те. /БГНЕС

———————————————————–

Коментар на БГНЕС по материали на Би Би Си, Медитераниан Афеарс, Дойче Веле, Вокс, Файненшъл Таймс