Когато пчелата усети заплаха за себе си или за кошера, тя прибягва към защита, която включва две действия: нападение и изпускане на феромон, който сигнализира за опасност и привлича другите пчели към мястото на ужилване, за да се включат и те в защитата. Феромонът продължава да се произвежда от забитото в кожата жило, дори след смъртта на пчелата - тя винаги загива след като веднъж е използвала жилото си.

При ужилването, частта от коремчето на пчелата, която съдържа жилото и отровата, се откъсва и остава в кожата на нападнатия човек или животно. В тази част от тялото на пчелата има самостоятелен мускул и нервен ганглий, които правят така, че дори след ужилването да продължи да се вкарва отрова под кожата на жертвата.

Тази отрова се нарива апитоксин и съдържа няколко активни съставки, но предимно мелитин и ензими.

Основната функция на мелитина е да предизвиква болка и разрушаване на тъканите на ужиления. Отровното вещество има белтъчна природа и силен ефект върху клетъчните мембрани, като образува пори върху мембраните на епителните клетки и разрушава червените кръвни клетки. Мелитинът активира и рецепторите за болка и по-конкретно за топлинна болка, което предизвиква парещо усещане.

Пчелната отрова е обект на множество клинични изпитвания, като учените се надявам да могат да я използват за лечение на ревматоиден артрит и в имунотерапията за защита от алергия към жилещи насекоми. Но мелитинът е токсичен и това ограничава приложението му в медицинската практика. Веществото се изследва ин витро и върху животни с надеждата да подпомогне лечението на възпалителни заболявания и рак, но липсват данни за ефективност при човека.