Проучване: ГЕРБ запазва преднината си за евровота
България 22.03.2019 09:08
Социалната тематика трябва да е приоритет за следващия състав на Европейския парламент
Два месеца преди евровота ГЕРБ запазва близо 2% преднина пред БСП. Това показват данни от представително проучване на изследователски център „Тренд” по поръчка на „24 часа”. То е проведено в периода 6-13 март сред 1005 пълнолетни българи в цялата страна. ГЕРБ събрат подкрепа от 19,1%, докато БСП остават на второ място със 17,3%.
ДПС категорично се утвърждава като трета политическа сила с близо 7% подкрепа.
Поради засилващите се възможности „Обединени патриоти” да не се явят с обща листа на предстоящите избори, в предварително зададените опции поставихме самостоятелно и тествахме резултата за всяка една от партиите (ВМРО, НФСБ и “Атака”) в патриотичната коалиция.
Най-голям дял от трите успява да мобилизира ВМРО – 2,5% от всички анкетирани, докато „Атака” и НФСБ остават съответно с 1,3 и 1%.
Подкрепата за „Демократична България” и „Воля” достига приблизително същите стойности като през февруари, съответно 2,5 и 1,8%.
Теренът на проучването приключи преди обявяването на решението на ГЕРБ и СДС за общо явяване на изборите. В следващото ни проучване през април ще отчетем дали новият съюз ще внесе динамика в електоралните стойности на основната управляваща партия.
Проучването показа още, че за 58% от всички анкетирани смятат, че ролята на българските евродепутати в Европейския парламент е важна. Тук ключово се явява разпределението на отговорите по партийни електорати. Сред привържениците на ГЕРБ така мислят 81%, докато сред социалистите този дял е 56%. Това до голяма степен се дължи на различното отношение към ЕС от страна на симпатизантите на ГЕРБ и БСП.
Социалната тематика трябва да е приоритет за следващия състав на Европейския парламент – повишаването на жизнения стандарт (11%), равнопоставеност (5%), изравняване на доходите (5%), повече работни места (4%). Десет процентни пункта събира и мигрантската тема. Социалната тема доминира и на въпроса в коя сфера ЕС трябва да отделя повече пари за България
Лидер с 47% посочвания е трудовата заетост, следвана от развитието на изостаналите региони (38%), конкурентоспособност на икономиката (28%), селско стопанство (24%), инфраструктура (20%) и образование (19%). 42% от всички запитани са на мнение, че ЕС трябва да засили контрола над политиките на отделните страни членки срещу 29% на обратното мнение. Малко над половината (52%) смятат, че ако започнат процеси на силно сближаване и интеграция между отделни страни-членки на ЕС, България трябва да участва. Само 16% споделят противоположно мнение.
Като цяло българите остават с подчертано положително отношение към ЕС - 62% са положително настроени към ЕС, а 18% - не. Най-масови са позитивните нагласи сред най-младите (18 -19-годишните). 80% от тях декларират положително отношение към Евросъюза, а само 6% - отрицателно. За сравнение - сред най-възрастните позициите са доста по-сближени - 39% са с положително срещу 31% с отрицателно отношение към ЕС. Тези данни намират потвърждение и на въпроса дали България спечели, или загуби от членството си в ЕС. Печели, казват 58% от попитаните, срещу почти три пъти по-малко - 20%, на противоположното мнение. Както при отношението към ЕС, така и на този въпрос регистрираме сходна динамика по възрастов критерий.
Основните позитиви за българите от приемането на страната ни като част от ЕС са: свободното пътуване, еврофондовете, възможностите за работа, възможностите за образование, свободният пазар и други. В демографските разбивки прави впечатление, че опцията “свободното пътуване” има около 10 процентни пункта повече сред по-младите възрастови групи – между 18 и 49 години, като обяснението тук е, че младите са по-мобилни и имат повече възможност да се възползват от това. Сред по-възрастните (над 70 години) финансовата помощ под формата на европейски фондове е водеща.
Сред основните негативи се посочват твърде силният контрол отвън, обедняването и по-високите цени на стоките, спадът в традиционните производства и двойният стандарт. Видимо по-лесно за респондентите е да назоват повече позитиви за България от ЕС, отколкото негативи. 34% от анкетираните отговарят с “Не знам/Не мога да преценя” за позитивите, докато този процент при негативите е 46%./tribune.bg
Два месеца преди евровота ГЕРБ запазва близо 2% преднина пред БСП. Това показват данни от представително проучване на изследователски център „Тренд” по поръчка на „24 часа”. То е проведено в периода 6-13 март сред 1005 пълнолетни българи в цялата страна. ГЕРБ събрат подкрепа от 19,1%, докато БСП остават на второ място със 17,3%.
ДПС категорично се утвърждава като трета политическа сила с близо 7% подкрепа.
Поради засилващите се възможности „Обединени патриоти” да не се явят с обща листа на предстоящите избори, в предварително зададените опции поставихме самостоятелно и тествахме резултата за всяка една от партиите (ВМРО, НФСБ и “Атака”) в патриотичната коалиция.
Най-голям дял от трите успява да мобилизира ВМРО – 2,5% от всички анкетирани, докато „Атака” и НФСБ остават съответно с 1,3 и 1%.
Подкрепата за „Демократична България” и „Воля” достига приблизително същите стойности като през февруари, съответно 2,5 и 1,8%.
Теренът на проучването приключи преди обявяването на решението на ГЕРБ и СДС за общо явяване на изборите. В следващото ни проучване през април ще отчетем дали новият съюз ще внесе динамика в електоралните стойности на основната управляваща партия.
Проучването показа още, че за 58% от всички анкетирани смятат, че ролята на българските евродепутати в Европейския парламент е важна. Тук ключово се явява разпределението на отговорите по партийни електорати. Сред привържениците на ГЕРБ така мислят 81%, докато сред социалистите този дял е 56%. Това до голяма степен се дължи на различното отношение към ЕС от страна на симпатизантите на ГЕРБ и БСП.
Социалната тематика трябва да е приоритет за следващия състав на Европейския парламент – повишаването на жизнения стандарт (11%), равнопоставеност (5%), изравняване на доходите (5%), повече работни места (4%). Десет процентни пункта събира и мигрантската тема. Социалната тема доминира и на въпроса в коя сфера ЕС трябва да отделя повече пари за България
Лидер с 47% посочвания е трудовата заетост, следвана от развитието на изостаналите региони (38%), конкурентоспособност на икономиката (28%), селско стопанство (24%), инфраструктура (20%) и образование (19%). 42% от всички запитани са на мнение, че ЕС трябва да засили контрола над политиките на отделните страни членки срещу 29% на обратното мнение. Малко над половината (52%) смятат, че ако започнат процеси на силно сближаване и интеграция между отделни страни-членки на ЕС, България трябва да участва. Само 16% споделят противоположно мнение.
Като цяло българите остават с подчертано положително отношение към ЕС - 62% са положително настроени към ЕС, а 18% - не. Най-масови са позитивните нагласи сред най-младите (18 -19-годишните). 80% от тях декларират положително отношение към Евросъюза, а само 6% - отрицателно. За сравнение - сред най-възрастните позициите са доста по-сближени - 39% са с положително срещу 31% с отрицателно отношение към ЕС. Тези данни намират потвърждение и на въпроса дали България спечели, или загуби от членството си в ЕС. Печели, казват 58% от попитаните, срещу почти три пъти по-малко - 20%, на противоположното мнение. Както при отношението към ЕС, така и на този въпрос регистрираме сходна динамика по възрастов критерий.
Основните позитиви за българите от приемането на страната ни като част от ЕС са: свободното пътуване, еврофондовете, възможностите за работа, възможностите за образование, свободният пазар и други. В демографските разбивки прави впечатление, че опцията “свободното пътуване” има около 10 процентни пункта повече сред по-младите възрастови групи – между 18 и 49 години, като обяснението тук е, че младите са по-мобилни и имат повече възможност да се възползват от това. Сред по-възрастните (над 70 години) финансовата помощ под формата на европейски фондове е водеща.
Сред основните негативи се посочват твърде силният контрол отвън, обедняването и по-високите цени на стоките, спадът в традиционните производства и двойният стандарт. Видимо по-лесно за респондентите е да назоват повече позитиви за България от ЕС, отколкото негативи. 34% от анкетираните отговарят с “Не знам/Не мога да преценя” за позитивите, докато този процент при негативите е 46%./tribune.bg
CHF | 1 | 2.01134 |
GBP | 1 | 2.2729 |
RON | 10 | 3.93045 |
TRY | 100 | 5.62332 |
USD | 1 | 1.83233 |
Последни новини
- 16:17 Кой поръча разстрела на Алексей Петров? Знаковото убийство - на път да бъде разплетено
- 16:04 Историкът проф. Келбечева за последствията от аварията в "Чернобил" през 1986 г.
- 15:52 Пиърс Броснан: Колкото по-дебела става жена ми, толкова по-добре се чувствам
- 15:43 Германският евродепутат Кра няма да подава оставка, след като негов сътрудник бе задържан за шпионаж
- 15:34 Рибари протестират заради забрана за улов на бяла мида в Бургас
- 15:25 Голямо вречатление прави срива в доверието към ПП-ДБ
- 15:22 Типажи като Шалапатова са обидни за средноинтелигентния българин
- 15:15 Безплатни винетки за хора с увреждания с електрически коли