Американският президент Доналд Тръмп може да ограничава американското военно присъствие в Сирия, Афганистан, Южна Корея и в по-голяма част от континентална Европа, но има едно място, за което е в сила обратното. Пентагонът обмисля изграждане на нова голяма военна база, наречена "Форт Тръмп" в Полша, която да приеме американска бронирана дивизия.

Причината е проста. Полското десноцентристко правителство, решено да възпира Русия и да спечели благоразположението на САЩ, предложи да плати 2 милиарда долара, а може би и повече, за присъствието на американски войски.

Това е прецедент, който тревожи много от американските съюзници, особено европейските приятели в НАТО, и който американският президент смята да прилага много по-широко.

Неотдавна агенция Блумбърг съобщи, че Тръмп иска от няколко страни, където има силно американско военно присъствие, включително Япония и Германия, не само пълната издръжка на американските войски, но и допълнително 50 процента отгоре. Предложението разгневи много външнополитически експерти във Вашингтон и другаде.

Но това е и най-ясният знак, че с наближаването на президентските избори през 2020 г., Тръмп възнамерява да засили реториката, че съюзниците трябва да плащат повече за своята отбрана или да поемат риска САЩ да се оттеглят.

И още едно доказателство за това - бюджетът на Пентагона, представен миналата седмица, силно увеличава американските разходи за париране на все по-настъпателните Русия и Китай, и едновременно демонстративно орязва финансирането, предназначено за американските военни дейности в Европа с една десета. Струващата сега 6,5 млрд. долара Инициативата за възпиране в Европа, която е в подкрепа на обучение от американски военни, постоянно се разраства след като Русия анексира на Крим от Украйна през 2014 г.

САЩ ще продължат ротацията на войски в Източна Европа, заявява Пентагонът. Но той възнамерява да ограничи изграждането на нова инфраструктура и програмите за обучение, освен ако, както в Полша, местните правителства не обещаят финансиране.

Това е значителна и много по-изолационистка промяна в сравнение с позицията, възприета от американските правителства след 1945 г., почти всички от които смятаха американското военно присъствие в чужбина за инвестиция, която да гарантира трайния мир и да даде на Америка много по-голяма възможност да влияе на събитията както и където пожелае. В най-краен вариант има опасност да се създаде впечатлението, че сегашният съюз със САЩ ще трае само докато продължава неговото финансиране.

Въпреки че всички погледи са насочени към Тръмп, това може да стане много по-трайна тенденция в американската политика. Няколко от претендентите в Демократическата партия за изборите през 2020 г., особено левите сенатори Елизабет Уорън и Бърни Сандърс, са почти същите изолационисти като Тръмп. И докато американската външнополитическа традиция остава силно обвързана с НАТО и други съюзи, влиянието им върху по-малко праволинейните политици, включително върху новите президенти, може вече да не е същото.

Дори сред личностите, предани на НАТО и други съюзи, се разраства разочарованието. Оповестени миналия четвъртък данни показват, че разходите на НАТО за отбрана като цяло нарастват в повечето държави през 2018 г., с особено високи стойности в балтийските страни, и в други източни и северни страни близо до Русия. Разходите на Германия продължават да изостават. Само шест европейски страни са достигнали целта на НАТО за отбранителни разходи от 2 процента от БВП - праг, миналата година Тръмп предложи да се удвои.

Дали полският "Форт Тръмп" - име, вероятно дадено в началото на шега от полския президент Анджей Дуда, ще стане реалност, е трудно да се каже. Някои европейски анализатори са открито скептични и твърдят, че е по-добре Варшава да се обвърже по-тясно с европейските партньори, вместо с трансантлантическите отношения.

Полски представители ще обсъдят предложенията за "Форт Тръмп" тази седмица с американските партньори, а резултатите ще са внимателно следени от останалите съюзници на САЩ.

Тръмп сигурно се надява, че твърдата реторика и исканията за финансиране към американските съюзници ще се отплатят в електоралните му бастиони. Дали обаче те имат по-широк стратегически смисъл е друг въпрос.

Американската мрежа от военни обекти, особено големи бази като военновъздушната "Рамщайн" в Германия, са ключови за способността на САЩ да действат в глобален план. Натискът над съюзниците да плащат носи риск страната домакин да се отдръпне от постигнатите споразумения, включително онези, които са ключови за американските контратерористични операции в Близкия изток и Африка.

Много от американските съюзници вече внасят значителен принос. Според някои оценки Япония, приела американски бази с първостепенно значение за почти всички операции на САЩ в Тихия океан и Югоизточна Азия, вече покрива близо 75 процента от възлизащите на 5,5 млрд. долара годишно разходи за американското военно присъствие. Като се добавят 50 процента отгоре, обаче, както изглежда иска Тръмп, това почти ще удвои сумата. Предвид пораждащото противоречия американско военно присъствие, изходът остава неясен. Едва ли всяко японско правителство охотно би приело подобни условия.

Но Тръмп изглежда отправя по-широко послание: докато в миналото САЩ активно предпочитаха тясно обвързване с отбранителните усилия на своите приятели и партньори, сега по-скоро ще ги оставят те да се грижат сами за себе си. До известна степен това все повече се превръща в сбъдващо се пророчество - особено в Европа, където лидери като френския президент Еманюел Макрон и германската канцлерка Ангела Меркел обръщат много повече внимание на интегрирането на отбранителните си способности, откакто Тръмп стана президент през 2016 г.

Вероятно имат основание да го правят. До самата си оставка през декември американският министър на отбраната Джеймс Матис трескаво обикаляше света, за да уверяваше американските съюзници в трайния ангажимент на Вашингтон. Онези дни обаче изглежда са отминали. И Москва, и Пекин продължават все повече да заплашват съседите си и все по-малко да се страхуват от възможен американски отговор, колкото по-настъпателни и съответно по-опасни стават.

Независимо дали някога ще има или не "Форт Тръмп", истинските последици от идеята за "Форт Тръмп", както и от по-широките изолационистки настроения в правителството на Тръмп, могат просто да предизвикат американските съюзници да насочат погледа си другаде, по-далеч от връзките си с Вашингтон. Може би точно това искат президентът и привържениците му. Но то няма да направи света по-сигурен.